Ако Източна Европа тръгне надолу, може да повлече със себе си и Европейския съюз

Ако Източна Европа тръгне надолу, може да повлече със себе си и Европейския съюз

Сриващи се валутни курсове, зеещи дефицити по текущата сметка, страховити заеми в чужда валута и тежка рецесия: звучи като далечна криза в Третия свят от 80-те или 90-те години. Но в Европа кашата е забъркана по-близо до вкъщи, в източноевропейските страни, много от които сега членове на ЕС. Едно от последствията е, че накрая ще се окаже, че старите страни-членки трябва да платят сметката, коментира “Икономист”. Много западноевропейци, изправени пред остра рецесия у дома, ще сметнат това за жестока несправедливост. Източноевропейците бяха на гуляй, поддържан от чуждите инвестиции, желанието за западен стандарт на живот и надеждата, че повечето скоро ще могат да въведат еврото, единната парична единица на Европа. Критиците твърдят, донякъде справедливо, че някои източноевропейски държави бяха зле подготвени за членството в ЕС, че са скалъпили или заобиколили реформите и че са прахосали заетите милиарди за строителство и бум в потреблението. Със сигурност те трябва да платят цената на собственото си безумие. Все пак, ако страна като Унгария или някоя от трите балтийски държави потъне, западноевропейците могат да са първите, които ще пострадат. Банки от Австрия, Италия и Швеция, които са инвестирали и кредитирали силно в Източна Европа, ще бъдат изправени пред катастрофални загуби, ако се свие стойността на техните активи. Натоварването от неизплатения дълг, в съчетание с атавистичните протекционистични инстинкти, които излизат на повърхността в цяла Европа, могат лесно да разнищят най-гордото постижение на Евросъюза – общия пазар. Наистина, евентуален колапс на изток бързо ще повдигне въпроси за бъдещето на самия ЕС. Това ще дестабилизира еврото, защото някои страни-членки, като Ирландия и Гърция, не са в много по-добра форма от Източна Европа. Наред с това ще бъде обречен всеки шанс за по-нататъшно разширяване на ЕС, повдигайки съмнения за бъдещите перспективи пред Западните Балкани и няколко страни от бившия Съветски съюз, пише “Икономист”. По-долу в статията изданието отбелязва, че въпросът за лидерите от Западна Европа е как най-добре да избегнат бедствието. Въпреки, че пазарите често третират Източна Европа като една икономическа единица, всяка страна в региона е различна. Широките групи изпъкват. Първата включва страни, които са далеч от членството в ЕС, като Украйна. Тук европейските институции могат да помогнат финансово или със съвет, но основната тежест трябва да падне върху МВФ. Тези държави трябва да приемат лечението на фонда, което е изпитано толкова често при предишни кризи на новите пазари и да преструктурират дълга си и затегнат бюджета. Различна е ситуацията с другите държави по на запад - всички те членове на ЕС, за които съюзът трябва да поеме главната отговорност. Едно силно изтъквано лекарство е ускореното им предвижване към еврозоната или дори да им разрешат да приемат еврото незабавно. Това може да се окаже разумно за четирите страни с валути, вързани към еврото: балтийската тройка Естония, Латвия и Литва, плюс България. (Словения и Словакия вече се присъединиха). Нито една от тези страни не е готова да изпълни скоро маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Но те са малки (балтийските републики имат население от едва 7 млн.), така че да им се позволи да приемат еврото няма да създаде нежелан прецедент за други, нито ще навреди на доверието в единната парична единица. Европейската централна банка е твърдо против тази форма на “евроизация”, въпреки че две балкански страни, Черна гора и Косово, вече използват еврото.

   

0 коментарa

Виж още