Андрешко завинаги

Андрешко завинаги

Тези дни данъчните установиха, че няма за какво да пипнат изпълнителя на "Напипай го". Азис се оказа изряден данъкоплатец, захранил хазната със стотина бона във време на тежка криза. От масираната акция на Националната агенция по приходите излиза обаче, че костинбродският славей е изключение от артистичния елит. Повечето нашенски звезди отчитали неправдоподобно скромни приходи въпреки изключителната си популярност. А някои дори се изживявали като Хенри Дейвид Торо, който в култовото си есе "Гражданско неподчинение" бе призовал да не се плащат данъци заради империалистическата политика на САЩ. Чувствителният принос на Азис към бюджета показва колко е лъжливо предубеждението към циганите, че до един били крадливо и престъпно малцинство. В случая представителите на мнозинството са тези, които ощетяват държавата с десетки милиони На пръв поглед е малко странен избирателният подход на бирниците, които поставиха в светлината на прожекторите първо футболистите, а сега и певците. В България всички са равни пред закона, независимо дали могат, или не могат да пеят, и назидателната акция като че ли търси повече пропаганден ефект, отколкото издава загриженост за фиска. Време е държавните органи да си вършат работата тихо и методично, без да хвърлят мръвки на перманентно гладната за сензации преса. Вестта, че българските поп, рок и фолк икони укриват доходи, не е обнадеждаваща. Някой би казал, че дават лош пример на милионите си фенове и трябва да се засрамят. По-вероятно е обаче самите певци да следват здраво вкоренени традиции От дълго време народопсихолози и социални антрополози се опитват да обяснят масовата ненавист към държавата сред населението. Някои се връщат чак до турското робство и обстоятелството, че българинът повече от пет века не е усещал държавната машина като своя. Други го обясняват с вродената индивидуалност на нашенеца и склонността му да държи на рода и селото, но да не вярва на по-големи структури. Трети сочат с пръст социалистическата епоха, през която не съществуваше нищо, което не е държавно. Тоталното обсебване на хората от апарата било породило вътрешна съпротива, която сега избива в измислянето на всевъзможни форми за мамене на държавата. Всъщност повечето хора изобщо не се срамуват от дребните тарикатлъци, с които надхитряват съответните органи - било МВР, било данъчните. Дори на чашка се хвалят с подвизите си срещу държавната машина, които в техните очи изглеждат като модерно балканско повторение на сблъсъка между Давид и Голиат Отчуждението и цинизмът на гражданите все пак не е повод за гордост, особено когато надхвърлят с много здравословната норма. За да се промени лошото отношение към държавата обаче, не достигат светли примери. За последните 20 години хората се нагледаха на политици, които взимаха властта и докато с едната ръка се кълняха "Държавата - това съм аз", с другата си пълнеха джоба. Малцина са и управленците, които поставяха интересите на страната над личния и партийния келепир. Едва ли бързо може да се промени мирогледът на населението, но може да се тръгне с малки стъпки във вярната посока. Ако сегашното правителство направи нещичко, за да върне поне донякъде усещането на гражданите, че у нас законите се спазват и институциите работят за общото благо. В противен случай ще продължи да се възпроизвежда поколенчески гилотината на общо споделеното мнение - няма държава, няма данъци, няма проблеми. Всички от звездите, политиците и бизнесмените до земеделците и строителите ще си играят на жмичка с данъчните. И след половин век отново учените ще си бият челата над упорития българския нрав, който държи да живее в полулегално състояние. Много е възможно и обяснението за масовото криене на доходи да е онова, което Андрешко от едноименния разказ на Елин Пелин е споделил с коравосърдечния бирник: "От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия". В такъв случай НАП може да чака подобряване на събираемостта чак след края на кризата.

   

0 коментарa

Виж още