Битпазарна логика

Битпазарна логика

Миналата зима в един от най-щипещо студените дни разхождах из София британската травъл журналистка Гейл Симънс. Тя имаше само два дни в града и искаше да види най-важното от него, но и да усети духа и характера му. Обикаляйки историческия център със задължителните спирки в религиозни храмове и музеи, към обед стигнахме до кривите улички покрай Женския пазар. Гейл намери целия регион за очарователен. Впечатли се от смесицата от Изток и Запад, православно и ориенталско с щипка остатъчен комунизъм. Тя виждаше пресните продукти, автентичността на хората, разнообразието на културите. Аз виждах мръсотията, бедността, контрабандата. Женският пазар е едно от местата в София с много лица. Споменаването му винаги буди страстни дискусии и сблъсква полюсни мнения. Но с все хаоса и неугледността си той се превърна в културен феномен и е може би най-живото и социално място в града. Всички архитекти, с които "Капитал" разговаря, виждат огромен потенциал за развитие в района и смятат, че каквито и намеси да предвижда общинската администрация, те не бива да увреждат шарения му исторически дух. За жителите на квартала обаче е далеч по-важно полицията и управата на пазара най-сетне да се справят с дребната престъпност, нелегалната търговия и просията, които създават лош имидж на околността и им носят усещането за непрекъсната опасност. Изпълнителният директор на "Пазари Възраждане" Николай Георгиев мисли за Женския пазар като за две противоречащи си половини (два свята, както той сам ги нарича) - ремонтираната част откъм бул."Сливница" до ул. "Кирил и Методий", с която си личи, че особено се гордее, и старата, която стига до ул. "Екзарх Йосиф", с която признава, че не може да се справи. "То е като старата кола, колкото и да я стягаш, пак е стара", прави сравнение Георгиев и добавя: "Колкото да чистим и контролираме, пак е неугледно." Въпреки че предишната администрация е одобрила проект за цялостната реконструкция на пазара, за който вече е платено на архитекта и чиито скици могат да бъдат видени на сайта на "Пазари Възраждане", от ръководството на дружеството настояват, че това са само идеи и до края на ноември ще обявят нов конкурс за проекти. Николай Георгиев разказва как си представя региона след време според заданието: "Новата част до бул. "Тодор Александров" ще се състои само от пешеходна зона, ще има фонтани, хубаво осветление и пейки. Ще има постройки за бързо хранене. Ще има голяма сграда със зала за културни мероприятия, ресторант, аптека и банка. Наслагали сме всичко, от което като търговско дружество бихме могли да печелим, но в никакъв случай няма да има в тази част пазар. Ще има културна програма през годината, която да създава атмосфера. Предвидили сме и детски център." Архитектите в същото време съветват да се действа внимателно. Дизайнът на мястото да е деликатен, за да запази тази силно историческа среда. Представят си бъдещето на пазара като алтернативен културен център, едновременно хипи и модерен по подобие на Кройцберг в Берлин или Сохо в Лондон. "Трябва да се търсят концепции, привлекателни както за хората от квартала, така и за туристите", казват архитектите Борис Енев и Евгения Ходкевич от студио Fordewind Architects. По думите им пазаруването там може да се издигне до културно преживяване, но най-грешният подход е да се строят метални, ужасяващи конструкции, които не премахват проблемите и изглеждат неадекватно в контекста на района. "Нужна е единствено оптическа рамка, но нека да остане шареният елемент", предлага Евгения Ходкевич и добавя: "Има нужда от правилен микс между сергии, заведения. Трябва да се инвестира и в пространството около наемателите на сергии. Ако се оправят улиците около него, ще се вдигне качеството на живот в целия квартал." Тя дава пример с пазара във Виена, който е динамична структура и осигурява плавен преход на посетителите си. В началото са най-скъпите плодове и зеленчуци, следва местната австрийска продукция, а после се преминава към екзотичните азиатски и турски части. Винаги има един ден в седмицата, в който селяните от региона продават собствената си продукция, и един ден, в който има битпазар, на който всеки може да изложи дори вещите си от вкъщи - например стари плочи и книги. Тази концепция е лесно приложима и към района на Женския пазар, който някак естествено се превърна в център на емигранти от най-разнообразни култури, които развиват малки бизнеси като ресторанти, магазини за подправки и месо, пекарни и сладкарници. А близостта с трите храма от различни религии само добавя към техния чар. Нужна е по-добра система за градска навигация за туристите - тоест хубави и ясни табели, които им помагат да се ориентират сами. А за да има и класически селски пазар (за хипстърите - фармърс маркет) и борба с големите търговци, който поне за един ден трябва да оставят хората от околните земеделски региони да продават продукцията си свободно.

   

0 коментарa

Виж още