Българите получават двойно по-малка заплата от румънците

Българите получават двойно по-малка заплата от румънците

Средните възнаграждения у нас са почти двойно по-ниски от тези в Румъния и почти 19 пъти по-ниски от тези в Германия, сочи изследване на Федерацията на европейските работодатели. Доходите на българите са не просто най-ниските в ЕС, но са по-ниски дори от тези на гражданите на държави извън Евросъюза, като например тези в Хърватска. Организацията прави мониторинг на заплатите в 49 европейски страни. Работодателската организация изследва 32 "стандартни" сфери на дейност в два типа компании. Почасовото заплащане е една от мерните единици, която използва неправителствата организация. У нас едни работник в частния сектор печели 1.2 евро на час, а в Румъния 2.2 евро. У нас седмичната заплата е около 50 евро, а в една от най-развитите страни в ЕС - Германия е 810 евро, се казва в изследването на работодателската организация. То показва още, че минималната заплата у нас е 110 евро, около 13 пъти по-ниска от тази на британците, които печелят минимум 1400 евро. Словенците са най-добре платените граждани на новите страни от ЕС. Те печелят почти 6 евро на час. След тях се нареждат хърватите и чехите, които печелят средно около 5 евро за един изработен час. Въпреки ниските разходи за труд, България не е сред най-атрактивните страни за инвестиции основно заради ниската квалификация, липсата на достатъчно подготвени специалисти и ниското ниво на трудова организация. Заплаха за българската икономика, както и за икономиките на другите държави от Източна Европа са азиатските трудови пазари, където работна ръка е по-евтина при сравнително висока производителност на труда. Индия и Китай са сред държавите, чиито граждани печелят под 1 евро на час. У нас, въпреки ниските корпоративни данъци, осигурителната тежест е една от основните предпоставки за затрудненията на малките фирми. Много от тях не могат да излязат от сивия сектор и не са в състояние да предложат високи възнаграждения на служителите си заради високите осигурителни прагове. За влошените перспективи пред развитието на икономиките на страните от Източна Европа влияние оказва и забавянето на икономическия растеж в целия ЕС и увеличаващата се инфлация в еврозоната. През юни тя е била 4%, а през юли 4.1%. Това е най-високата инфлация в еврозоната от въвеждането на еврото през 1999 г. В момента нито една от държавите, част от Европейския паричен съюз не е в състояние да покрие критерия за инфлацията под 2%, сочи изследването на на Федерацията на европейските работодатели.

   

0 коментарa

Виж още