Висшият съдебен съвет може да разчита на всичко друго, но не и на уважение и авторитет в обществото

Висшият съдебен съвет може да разчита на всичко друго, но не и на уважение и авторитет в обществото

Висшият съдебен съвет (ВСС) почти без никаква съпротива раздаде индулгенции за невинност на трима от събеседниците на станалия емблема на съдебната власт Красьо. Един прокурор и двама съдии, комуникирали активно с лобиста преди конкурсите за административни ръководители, бяха само понижени в ранг, което означава, че временно ще взимат малко по-ниски заплати. Вместо да ги уволни, съдебният съвет де факто ги поощри за небивалиците, които лансираха за смущаващите си контакти - а именно, че единият мислел Красьо за магистрат, вторият си говорел с него за общ познат, а третият търсел работа за сина си. Би било много смешно, ако състоянието на правосъдната система не беше трагично. При положение че огромната част от българските граждани не получават правосъдие поради факта, че назначенията в съдебната система се случват абсолютно безпринципно на корупционен и кланов принцип, Висшият съдебен съвет е длъжен да действа радикално. Случилото се дотук с повечето приятели на Красьо (всички до един получили право на печеливш ход) показва ясно, че никой няма реално да си получи заслуженото. С което доверието в българската съдебна система ще се срине до фантастични стойности. Ако ВСС си въобразява, че това няма нищо общо с него, много се заблуждава. Съсипването на крехката надежда за справедливост със сигурност ще се напише в неговата сметка, а членовете му могат да разчитат на всичко друго, но не и на уважение и авторитет в обществото. Колкото до неофициалните оправдания, че контактувалите с лобиста не биват уволнявани, защото административният съд можел да ги възстанови на работа, те никак не издържат. Лошото е, че с палиативните си мерки кадровиците на съдебната система все повече затвърждават подозрението, че те самите са зависими. Остава само да добавят името на лобиста на златната си табелка.

   

0 коментарa

Виж още