Властта подписва предизборни чекове

Властта подписва предизборни чекове

Когато наближат избори, властта си слага човешкото лице и почва да разписва чекове - за някои. Така се оказа, след като парламентът окончателно гласува държавата да поеме 10% от лихвите по жилищни кредити на една част от българските граждани. Както гласи законът: няма да се облагат с данък лихвите по ипотечен заем до 100 000 лева, теглен през 2009 г. Критериите да си сред тези някои: двойка, скрепена с граждански брак - съвместното съжителство не се признава; единият от двамата да е до 35 години (другият ако ще да е 50-годишен); да имат едно единствено жилище, купено с ипотека. А за да докажат всичко това през 2010 г., когато ще облекчат данъците си с подарената им хилядарка, доходите им ще трябва да са на светло. Когато едно данъчно облекчение се прави в страна с малко над 6 млн. население, човек се пита каква е целта. Нека повярваме за миг, че правителството иска да насърчи притежанието на къща от средната класа - като Рузвелт през 30-те години, когато САЩ прави онези предприятия, фалирали при днешната криза и наричани гальовно "Фреди" и "Фани". В САЩ за средна класа се смятат малко над 90% от американците, а "Фреди Мак" и "Фани Мей" държаха половината от всички американски ипотеки, чиято обща стойност е $12 трилиона. А колко души в България биха се възползвали от правителственото добро? Предпочитано днес е съвместното съжителство, а не бракът. Но по-сериозен аргумент е затегнатият от банките режим за кредити: изисквания за по-голям процент собствено финансиране - поне 30%, високите лихви - средната в края на третото тримесечие е 9,45% за левови заеми, и условието за добра заплата на трудов договор - около 1000 лева. Да не пропуснем сривът на ипотечното кредитиране, регистриран от БНБ - с 31% на годишна база (октомври 2007 - октомври 2008). Може би управляващите искат да насърчат браковете и ражданията? Ами нека побързат с приемането на Семейния кодекс. Пък щом са толкова добрички - да опростят по 5000 лева от главницата на потребителските кредити за всяко новородено българче. (Нали и без друго ще решат държавата да плаща по 5000 лева за три опита ин витро?) Впрочем държавата в закон обеща да плаща заемите на студенти с второ дете. Поради пренебрежението на банките обаче законът за студентското кредитиране, разтръбяван от правителствените пиари месеци наред, замръзна на ниво публикация в "Държавен вестник". Проблемът дойде от фиксираната в него лихва, по която банките трябва да дават кредитите - с 2% над основния лихвен процент. Двата процента поема държавата, студентите изплащат по основния лихвен процент. Въпреки че ОЛП стигна 5,77% за декември, трезорите ни не са привърженици на фиксираната лихва за заем с дълъг срок на изплащане. Ако властта иска да ни убеди колко добре работи законът, нека каже от октомври, когато обявиха, че тръгва отпускането на кредитите, досега колко заема са дадени. В конкретния случай с 10-те процента лихви обаче банките са облагодетелствани - държавата е най-сигурният платец. Въпросът е съгласни ли сме останалите с това разпределение на публичните средства? В криза по-добре държавата да беше намалила с 2% ДДС - до 18%, както направиха във Великобритания. Даже Европейската комисия насърчи подобни действия. Но, както казва един виден икономист, когато някой харчи чужди пари за някой друг, не е загрижен нито колко са похарчени, нито как. А цялата работа изглежда като ония предимства за децата на АБПФК (активни борци против фашизма и капитализма) преди 1989-а - да влизат с предимство във ВУЗ.

   

0 коментарa

Виж още