В приказката лошият винаги получава възмездие, за разлика от реалността

В приказката лошият винаги получава възмездие, за разлика от реалността

Имало едно време в тъмната гора, преди много години една вещица, която вършела само големи злини на хората и окото й не мигало, когато й се паднело някого да погуби. Вещицата имала един син. Веднъж този син слязъл от гората в селото да се поразходи. Там срещнал една девойка на име Гулчечек, която много му се понравила, и през същата нощ младежът се промъкнал тихичко в нейния дом. Запушил й устата да не вика, метнал я върху коня си и се втурнал към гората при майка си - вещицата. Там заживели тримата заедно - Гулчечек, вещицата и нейният син. Веднъж младият жених потеглил на далечен път, а невестата си оставил при вещицата. Момичето успяло да се измъкне от похитителите си и цяла нощ преживявало различни ужаси в гората. Станало чудо и братът на откраднатото девойче чул от цигулката си гласа на сестричката си, която го викала на помощ. Момчето спасило сестра си. Така звучи накратко една татарска приказка, наречена „Гулчечек”. Една от многото приказки, с които са закърмени малчуганите и в които често има отвлечени и държани насила герои. Тази приказна съдба спохожда и Хензел и Гретел, и момите в пещерата на ламята, която крадяла златната ябълка от тримата братя, и хилядите затворени в кули прекрасни принцеси. Историите обаче винаги са с щастлив край. Приказките ни учат, че лошите винаги си получават заслуженото, че добродетелите се възнаграждават и че всеки, и то доста често, може да вземе нещо или някого насила. От малки знаем, че лошите правят такива неща. Отвличат и мъчат похитените. В приказката на живота се сблъскваме точно с това, и то често напоследък. Не, че приказките са виновни за това, че има похитители. Напротив! И така в нашата българска приказка лошите са много или пък са малко, но ние не го знаем. Сигурно е, че лошотиите са много. Според статистиката, която се води в нашето Министерство на вътрешните работи, в момента в България има 384 души в неизвестност. Като казвам това, съм сигурна, че бройката се е увеличила в момента, в който четете тази история. За последните три години в столицата няма нито едно разкрито отвличане от 15-те известни на нашата прокуратура. В тъмната гора, наречена София, преди не толкова много, много години изчезнаха много хора, но аз ще ви разкажа само за трима герои. Те нямат нищо общо помежду си освен това, че както Гулчечек е привлекателна за похитителя си, така и те са привлекателни за своите, но не с красотата, а с парите си. Ангел Бончев, Михаил Краус и Киро Киров са имената на главните герои в тази история. Ангел е бивш президент на футболен клуб „Литекс”. Михаил е син на бившия министър от кабинета на Иван Костов Вилхелм Краус. Киро Киров е изпълнителен директор на фирмата „Киров АД Холдинг”. Една нощ през май миналата година, която по нищо не се различавала от останалите, Ангел се прибирал в дома си в кв. "Дървеница”. Докато паркирал джипа си пред блока, се случило нещо. Всъщност никой не знае какво точно, защото никой не видял и не чул нищо. Ясно било само, че Ангел е изчезнал. 20 дни по-късно, в тъмната гора на кв. „Княжево”, той бил открит в безпомощно състояние. Ангел бил неконтактен, без документи за самоличност, с тежко психично разстройство. Злодеите отрязали и два пръста от ръката му. Когато жена му Камелия отишла да даде част от поискания откуп, лошите герои отвлекли нея. 20 дни по-късно тя била освободена. Другият герой от страшната приказка - Михаил, бил отвлечен година по-рано като Ангел. Най-скорошната случка от историята на похищенията е тази с Киро. В петък вечерта близките му открили джипа му със запален двигател, но без бизнесмена вътре или около него. Телефонът му не отговарял. Тази история още няма край, било той тъжен или щастлив. Надявам се да е като в приказките, защото от историите на другите двама оцелели става ясно, че хубавият край е възможен и в живота. Най-съществената разлика между реалността и измислената история е в това, че в приказката лошият винаги получава възмездие. Злодеят или умира, или го пращат в изгнание до края на дните му. В българската приказка такова нещо няма. Нито един разкрит случаи в София и нито един наказан. Освен едно отвличане, което вече е в съда. Преди цели седем години при акция са арестувани Янко Ваташки-Лудия, Любомир Илиев-Боксьора, Ивайло Петров-Цигането и Иво Методиев-Диджея. Обвинени са в отвличането на йорданеца Мохамед Атти. Похитеният е измъчван и за него е поискан откуп на стойност 20 000 долара. След получаването на откупа Мохамед Атти е захвърлен в околностите на София. В момента героите от тази история чакат присъдите си от Софийския градски съд. Няма заловени и няма наказани, какво пък лошо има в това да отвлечеш, за да си набавиш много и лесни пари. Елементарната логика на похитителите. Не е нужно да се търси никакво друго обяснение за безобразното поведение на тези злосторници.

   

0 коментарa

Виж още