В Стара Загора представиха монографията на Ангел Динев „Видни старозагорци, командвали Българската армия през Балканските войни (1912 – 1913 г.)”

В Стара Загора представиха монографията на Ангел Динев „Видни старозагорци, командвали Българската армия през Балканските войни (1912 – 1913 г.)”

Днес в Областна администрация – Стара Загора бе представена монографията на Ангел Динев „Видни старозагорци, командвали Българската армия през Балканските войни (1912 – 1913 г.)”. Научният труд е посветен на честванията от 100-годишнината от обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора. „Основната ми цел бе да изследвам и анализирам личния принос на генералите и висшите офицери, произхождащи от Старозагорския регион, в организационното изграждане на Българската армия в мирновременния период 1887 – 1912 г., в обявяването и ръководството на Балканските войни, както и за развитието на хода на военните действия и управлението на войсковите обединения, съединения и части», заяви авторът на книгата Ангел Динев. В центъра на вниманието в монографията стои дейността на няколко видни старозагорци: генерал-лейтенант Михаил Савов, генерал Стефан Тошев, генерал-майор Вълко Велчев, генерал-майор Георги Абаджиев, генерал-майор Стефан Азманов, генерал-майор Петър Салабашев и полковник Азманов. Монографията на Ангел Динев „Видни старозагорци командвали Българската армия през Балканските войни (1912 – 1913 г.)” бе представена от професор д.и.н. Тодор Петров от Военна академия “Георги Стойков Раковски”. Според него голяма заслуга на автора е, че е успял да изгради образи, пълни с живот, търсил е приноса на всеки един герой, като заедно с това не е спестил и слабостите на характерите им. Проф. Петров смята, че Авгел Динев е успял да издири напълно непознати документи и да открие нови факти от дейността на представените в книгата пълководци на Българската армия. Командирът на Втора тунджанска механизирана бригада генерал Петър Петров изрази своето задоволство от книгата и сподели, че ще направи възможното тази книга да достигне до повече военнослужещи в старозагорски регион. Стогодишният юбилей от обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора предоставя широки възможности за равносметка на мястото и ролята на висшите военни водачи на Българската армия във военните действия и техния принос за постигнатите блестящи победи. Генерал-лейтенант Михаил Савов заедно с държавния глава цар Фердинанд определя насоките на военната политика на България, увековечавайки завинаги името си с победоносните сражения при Лозенград, Бунар-Хисар – Люлебургас и в крайна сметка със спечелването на войната срещу петвековния поробител. Генерал-майор Стефан Тошев достига едни от върховете на българското военно изкуство, водейки своята 1-ва Софийска дивизия в първите решителни боеве от войната при Селиолу – Гечкенли, като допринася и за победата при Бунар-Хисар – Люлебургас. Активните действия на генерал-майор Вълко Велчев на Източния сектор на Одринската крепост в края на октомври и началото на ноември 1912 г. постигат голяма стратегическа изненада за командуването на Одринския турски гарнизон и го поставят в крайно затруднено положение. Полковник Георги Абаджиев ръководи успешно бойните действия на 1-ва Дунавска бригада на левия фланг на ІІІ-та армия в стратегическите настъпателни операции при Лозенград и Бунар-Хисар – Люлебургас. Като началник на оперативния отдел на ІІІ-та армия, подполковник Стефан Азманов има заслуги за оперативното планиране и ръководство на действията й, на острието на главния удар на Българската армия по решаващото Цариградско направление, където са изковани знаменитите победи на нашата войска във войната. Полковник Петър Салабашев ръководи достойно действията на 1-ва конна бригада, допринася за разузнаването пред фронтовете на І-ва и ІІІ-та армия и за освобождаване на долното течение на р. Марица, като командуващ самостоятелния Хайраболски отряд. Капитан Димитър Азманов изпълнява със забележителен успех задълженията си на началник-щаб на Северния отдел на Източния сектор на Одринската крепост и свързва завинаги името си с отличната подготовка и организация на настъпателната операция на частите от отдела, които получават високата чест да извършат главния удар при щурма на крепостта от 11 до 13 март 1913 г. Чрез интерпретирането на конкретноисторическите факти, свързани с дейността на всяка една от посочените видни старозагорски личности и след анализирането на архивния и историографски материал по проблематиката, се разкрива мястото и се определя значимостта на личния принос на старозагорските генерали и офицери за военните победи на българското оръжие и постигнатите военнополитически резултати за българската държава в Балканските войни.

   

0 коментарa

Виж още