ГЕОРГИ ПЕТРОВ – ОТ МЪГЛИЖ ДО ВАШИНГТОН

ГЕОРГИ ПЕТРОВ – ОТ МЪГЛИЖ ДО ВАШИНГТОН

За себе си Роден съм на 18 февруари 1947 година в Мъглиж. 25 години от живота си отдадох на старозагорския Азотно - торов завод, минавайки през различни длъжности. Бил съм шлосер, механик на цех. В един момент дори бях единственият човек в България, назначен като автомобилен състезател. Сега ръководя Завода за каучукови изделия в Горно Ботево. Председател съм на Асоциацията на българските фирми за международни превози. Член съм и на президиума на Международния автомобилен съюз. Членувам още в СБА и съм част от Българската федерация по автомобилизъм. Черпя опит от книгите. За славата Тя те спохожда единствено, ако не си предварително настроен за нея. Идва щом човек е готов храбро и с много труд да преодолее всички тежки превратности, които му предлага съдбата, без да се замисля за цената. Аз например изгорих една туба бензин, когато тя се равняваше на няколко заплати. И точно тогава постигнах най-големите си триумфи. За автомобилизмa Увлеченията ми по този спорт датират от най-ранна възраст. Смятах, че легендарни пилоти като Илия Чубриков и Стоян Колев са едва ли не извънземни и с интерес четях малките пасажи, които им посвещаваше вестник Работническо дело. Попадайки в казармата пък, станах навигатор на мой приятел, а по-късно бе и първият ми самостоятелен опит зад волана, довел дотам, да бъда 10 години капитан на националния отбор по автомобилизъм. Постижение, което е своеобразен рекорд. В един период от живота си имах толкова много участия по пистите, че за да ги покрия всичките ползвах две коли. Най-тежки за автомобилния спорт у нас бяха годините на прехода. Горивата бяха кът, а и липсваха умели пилоти. Картината вече е променена. Радваме се на достатъчно млади хора, готови да опитат високите скорости. Освен това римското Хляб и зрелища никога няма да спре да е актуално. Победата Дължи се на добрата работа в екип. И най-талантливият автомобилен състезател не може без подкрепата на своя навигатор и професионализма на механиците, които са зад гърба му. Загубата За да свикнеш с победата, най-напред трябва да усетиш вкуса на загубата. Понякога малката загуба предхожда голямата победа. Мениджър или спортист Навремето ми попадна интересна японска книга. Нейният автор подробно описваше условията, на които трябва да отговаря една фирма, за да има качествено производство. Най-важно е да избереш качествените хора, после да мислиш за модерни машини. Това кредо следвам и в моята мениджърска дейност. Спортът ме научи на доверие към околните. Показа ми обаче, че щом някой разчита на теб, трябва да постъпваш отговорно. Докато бях на пистата, отговорността ми бе по-лична. Рискувах най-вече собствения си живот. Сега, като бизнесмен виждам, че от моите решения зависят много човешки съдби, затова те трябва да бъдат възможно най-правилните. От сътрудниците и партньорите си очаквам всеотдайност и комуникативност. Те са ключови в борбата с трудностите. Световната криза Човечеството не помни толкова сериозна криза от Голямата депресия, обхванала САЩ през 30-те години на миналия век. Транспортните фирми първи усетиха трудности. Пазарът се сви, поръчките намаляха и много от превозвачите са пред фалит. За съжаление никой не може да предвиди колко време ще е нужно да излезем от тежкото положение. Признанието Най-голямото ми признание е обичта на хората. През 89-а тогавашното ръководство на Агробиохим ми каза, че вече не съм нужен на завода и трябва да си тръгвам. Аз напуснах предприятието 5 години по-късно по собствено желание. И съм щастлив, че колегите ми оцениха направеното от мен като автомобилен състезател. През 2008-ма по предложение на Министерския съвет президентът Георги Първанов ми връчи медал за заслуги към спорта в България. Присъствах и на Молитвена закуска във Вашингтон. Тогава президент на САЩ беше Джордж Буш и щом обявиха името ми, си дадох сметка колко много съм постигнал. Тръгнах от Мъглиж и стигнах до Вашингтон. Катастрофите Стават заради безнаказаността у нас. Ето във Франция Саркози реши проблема с въвеждането на санкции и автопроизшествията драстично намаляха. Бъдещето Нямам избор, трябва да продължа по-възходящия път, който сам начертах. Човек е такъв, какъвто се е родил.

   

0 коментарa

Виж още