Да бъдеш Христо Мутафчиев с премиера във Варна

Да бъдеш Христо Мутафчиев с премиера във Варна

Книгата „Да бъдеш Христо Мутафчиев. За живеенето, силата, инсулта и други истории“ ще бъде представена във Варна. На премиерата, която ще започне в 18.30 ч в Галерия „Графит”, ще присъстват Христо и Елица Мутафчиеви, авторът на книгата Яна Борисова, както и актьорите Ирини Жамбонас и Станимир Гъмов. За събитието във Варна ще дойде и Георги Тошев, автор на филма „Христо Мутафчиев: Диагноза”. „Кинематографично написана книга. Нещо като филм, който обаче не се гледа, а се чете. Особена е. Някои глави са тежки за четене, защото описват болнични стаи, заболявания и всичко, за което здравите хора не обичат да говорят. Други – разказват за невидимите неща, които не могат да се пипнат. Има и такива, в които двама души говорят глупости и се забавляват”, казва авторката за книгата Преди малко повече от година актьорът бе повален от инсулт, докато беше на снимки в Поморие за новия филм на режисьора Людмил Тодоров "Миграцията на паламуда". След животоспасяваща операция в столичната болница „Св. Иван Рилски“ Мутафчиев успя да се възстанови. Самият актьор определя книгата като упътване за оцеляване. Откъс от интервюто на Яна Борисова, дадено за филма „Христо Мутафчиев. Диагнозата”, реж. Явор Веселинов, продуцент Георги Тошев Как решихте да напишете тази книга? Идеята се роди, докато Христо беше в болницата в доста тежко състояние. Тогава този проект много ни вдъхнови. Стана съвсем спонтанно в един разговор между мен, Христо и Елица и се надявам да се получи точно това, за което се размечтахме. На мен ще ми бъде най-трудно, защото става дума за мой близък приятел, а за приятелите се говори емоционално. В този случай задачата ми е да се получи почти документален и реален поглед върху много тежък момент от живота на млад човек, с който той се справя по респектиращ начин. Като упътване за оцеляване в страшното през личния разказ на някой, който го е преживял. За да има всеки на негово място какво да чете и да черпи сила. Какво е за вас приятелството с Христо? Преди години много исках да работя с него и все не се получаваше. Сигурно не е било случайно и така е трябвало да стане, за да се преоткрием в много по-важен момент. След тази година двамата вече имаме творческа биография, която се равнява на сто репетиционни процеса. От моя гледна точка той си е абсолютно същият, както преди. Не усещам никаква разлика. И сега продължава да е великолепен актьор, добър приятел, баща, съпруг и най-смеещият се човек на света. Какво е приятелството – не мога да формулирам, но го усещам по присъствието около мен. В този смисъл имам късмет, защото наоколо е пълно с елфи и джедаи. Христо е един от тях. Разкажете нещо за Христо Мутафчиев, което другите не знаят. Когато се запознахме, Христо беше всичко онова, което аз не съм, и обратното. Единствената ни допирна точка беше, че и двамата харесваме „Междузвездни войни“, което никак не е малко. В момента нищо не се е променило, но доказахме как антиподите могат да бъдат приятели, ако са достатъчно толерантни един към друг. Той продължава да е шумен, да обича публиката, камерите, да пее, да слуша музика, която аз не харесвам, и да говори и прави неща, които за мен са невъзможни. Освен това обаче има дух, сила и мощ, които смайват и вдъхновяват, а аз продължавам да не ги притежавам. Също така мисля, че няма чувство за хумор, той за мен смята същото, а се смеем непрекъс¬нато, когато сме заедно! Позволяваме си и да сме откровени до жестокост един към друг, което понякога отстрани плаши, но аз мисля, че е висока класа на доверие и обич. Например ако пее фалшиво, аз му казвам: „Христо, пееш фалшиво!“. Той ми отговаря: „Ти нищо не разбираш!“. Скарваме се и после всичко е наред. Неговата мечта е да кара бърза кола, моята – да яздя еднорог. Мисля, че погледнато генерално, говорим за едно и също нещо.

   

0 коментарa

Виж още