Дефлационно затишие?

Дефлационно затишие?

Днес в САЩ и в няколко други водещи държави нивата на инфлация са близки до нулата. Според предсказанията на икономисти, цитирани наскоро от сп. "Икономист", потребителските цени в САЩ и Япония като цяло ще спаднат през 2009 г., докато инфлацията в еврозоната ще бъде само 0.6%. В Южна Корея, Тайван и Тайланд също ще се наблюдава намаление на потребителските цени. Тази перспектива отразява колапса на индустриалното производство и произтичащите от него висока безработица и драматичен срив на цените. В страните с дефлация промишленият спад се измерва в двуцифрени стойности, а индексът на всички стоки се срина с повече от 30% за последната година. Дефлацията потенциално представлява много сериозен проблем, защото може да влоши още повече сегашната негативна икономическа тенденция в три направления. Най-неблагоприятният пряк удар от дефлацията е нарастване на реалната стойност на дълговете Както инфлацията помага на длъжниците, изяждайки реалната стойност на техните задължения, дефлацията им носи вреди, увеличавайки реалната стойност на дълговете им. Сегашният скромен размер на дефлацията не създава сериозни проблеми, но ако тя продължи да се задълбочава, цените ще спаднат с общо 10% в идните няколко години. Ако това се случи, всеки притежател на ипотекирано жилище реално ще плаща с 10% повече. Тъй като намаляването на цените повлича след себе си и заплатите, съотношението на месечните вноски по ипотеките спрямо възнагражденията също ще нараства. В допълнение към този ръст на реалната стойност на дълговете дефлацията може да увеличи коефициента кредит - стойност за собствениците на жилища, довеждайки до по-голям брой неплатени ипотеки, особено в САЩ. По-ниските ценови равнища могат да вдигнат и реалната стойност на бизнес кредитите, което ще отслаби балансовите отчети и в крайна сметка ще затрудни компаниите да вземат нови кредити. Вторият отрицателен ефект от дефлацията се състои в покачването на реалните лихвени ставки, т.е. разликата между номиналната лихвена ставка и темповете на "инфлация". Когато цените растат, реалните лихви са по-ниски от номиналните, ако кредитополучателят изплаща дълга си с долари, чиято стойност е по-ниска. Но когато цените падат, реалните лихвени ставки превишават номиналните. Тъй като Федералният резерв на САЩ и другите централни банки намалиха основните си лихви по краткосрочните кредити почти до нула, те повече нямат възможност за сваляне, за да възпрат дефлацията да не надмине реалните лихвени проценти. По-високите реални ставки не благоприятстват покупките на домакинствата и бизнеса, финансирани с кредити. Това отслабва цялостното търсене, довеждайки до още по-рязък спад на цените. В резултат необичайната икономическа ситуация на падащи цени и заплати може да окаже пагубно психологическо въздействие върху домакинствата и бизнеса. В условията на дефлация ние стъпваме на непозната територия. Ако цените намаляват с 1%, не могат ли после да намалеят и с 10%? Ако централната банка повече не може да свали основните лихви за стимулиране на икономиката, кое би спряло цените да се сринат още повече? Подобни опасения подкопават доверието и усложняват подкрепата за икономическата дейност. Някои икономисти изразиха мнение, че най-добрият начин за борба с дефлацията е централната банка да напълни икономиката с пари, за да убеди обществото, че инфлацията ще продължи да расте в бъдеще, от което пък очакваните реални дългосрочни лихвени ставки ще се понижат. Фактически Федералният резерв, Бенк ъф Ингланд и Японската банка вече го правят под формата на т.нар. количествено улесняване (quantitative easing) - като увеличават количеството пари на пазара. Не е изненада, че централните банкери, които са задължени официално или неофициално да поддържат инфлацията в размер на 2% годишно, не смеят открито да признаят, че се стремят към по-високи нива на инфлация Въпреки това тяхната експанзивна финансова политика спомогна дългосрочните инфлационни очаквания да се доближат до поставените цели. В САЩ лихвените ставки по правителствените облигации скочиха до 1.8% по петгодишните, до 2.86% по 10-годишните и 3.70% за 30-годишните облигации. Сравнявайки тези лихви с доходността от защитените от инфлация държавни ценни книжа, излиза, че очакваната съответстваща инфлация е 0.9% за 5 години, 1.3% за 10 години и 1.7% за 30 години. И независимо че централните банки в момента са се фокусирали върху проблема с дефлацията, по-сериозният риск в дългосрочен план се крие в това, че инфлацията може да скочи по-бързо от мерките за възстановяване на икономиката. Но истинска ирония ще е, ако банките използват натрупаните отскоро големи резерви за нова кредитна експанзия, с която да стимулират харченето. Мартин Фелдстийн * Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет, бивш председател на Комисията на икономическите съветници при президента Роналд Рейгън.

   

0 коментарa

Виж още