Днес е Цветница

Днес е Цветница

Народът нарича празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор. Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. На Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с “Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден ­ в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. Най-рано празникът е честван в Еруселим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки ­ сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна сила. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Чието венче излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук комицата ги освобождава от говеенето. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. В някои райони на България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и очакват роднините им да им донесат нещо. Рано сутрин жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите блзики. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън.

   

0 коментарa

Виж още