Фотодокументална изложба на Регионалния исторически музей – Добрич, носеща името  „Дора Габе – дъщеря на равнината“ е подредена в фоайе първи етаж на Регионалната библиотека „Захарий Княжески” в град Стара Загора.

Поводът за изложбата е годишнината от рождението на поетесата Дора Габе. В основата на петнайсетте табла изложени в старозагорската библиотека е творческата дейност на Дора Габе: писател и поет за възрастни и деца, преводач, общественик и интелектуалец и не на последно място учител на младите поколения.

Чрез множество снимки и документи експозицията илюстрира разноликия и деликатен душевен свят на Дора Габе. Посетителите ще могат да открехнат вратата към миналото ѝ представено чрез снимки с родителите и съпруга й Боян Пенев, с приятели и колеги сред които и с Елисавета Багряна, портретни снимки от различни години, корици на книгите ѝ.

Животът на писателката е дълбоко свързан с Добруджа и не веднъж тя споделя:  „На мен всичко ми даде Добруджа. Равнината ѝ – необятност. Небето ѝ – близостта до звездите – пише поетесата – определението „добруджанка” е равносилно на благородническа титла”.

Министерството на културата е финансирало изцяло създаването на изложбата. За радост на жителите на Стара Загора, експозицията ще продължи до 24 септември 2016 г.

Дора Габе е родена в село Харманлък, в близост до град Добрич. Малцина знаят, че родното ѝ име не е Дора, а Изидора. Тя завършва гимназиалното си образование в морската столица, след което изучава естествени науки в Софийския университет, а по-късно следва френска филология в Женева и Гренобъл.

Писателката дебютира в кръга на Пенчо Славейков, Боян Пенев  и П. К. Яворов.

Авторка е на редица стихосбирки, разкази, есеистика, импресии, пътеписи, критически и споменни текстове.

Дора Габе има значителен принос в литературата за деца. Тя е автор на сборници с разкази, повести, приказки, стихове и залъгалки за невръстните. Освен това е редактор на поредицата „Библиотека за най-малките“ и на детското списание „Прозорче“. Занимава се и с преводи от полски, чешки, руски, френски и гръцки.

Тя е пример за едно от най-ярките присъствия в българската литература.