Домашното насилие над възрастните хора е доста разпространено в България

Домашното насилие над възрастните хора е доста разпространено в България

Водещ: Българският червен кръст организира конференция за насилие над възрастните хора. Какви са целите на конференцията? Надежда Тодоровска: Днес ние правим една голяма национална конференция на тема „Разчупване на табутата”, защото се оказа, че домашното насилие над възрасни хора е една доста разпространена форма на насилие у нас, за която обаче не се говорило досега. Може би, защото една от причините е, че преживелите това насилие приемат тази тема за табу, а не като значим социален и обществен проблем, за който биха могли да потърсят помощ. И тук ние, съвместно с още представители на неправителствени организации в други пет държави разработихме един проект с цел да направим програма за обучение на социални работници, на медицински сестри, на домашни помощници и други, които извършват социално здравни грижи в домашна среда, които да могат да открият признаците на насилие върху възрастни хора, и да могат да знаят, да реагират и да постъпват адекватно след това, търсейки съдействието на съответните институции, за да запазят живота и здравето и най-вече достойнството на тези възрастни хора. Водещ: Очертахте целите на днешната конференция. Какво показват резултатите от проекта „Разчупване на табутата”, който ще представите днес? Надежда Тодоровска: Показват именно това, че има един сериозен интерес от страна на различните организации, правителствени и неправителствени. Днес на конференцията ще участват представителите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието, от Софийския университет, Медицинския университет в София, Фондация „Център Нали” и други неправителствени организации, които активно работят в сферата на подпомагане на възрастните хора. Защото до този момент някак си много проучвания са правени по отношение на домашното насилие над жени, на домашното насилие над деца и така нататък, но до този момент някак си, като че ли по настрани останаха проблемите на възрастните хора, които в България, в резултат на демографската криза ще стават все повече. Вие знаете, че ние сме петата страна в света по темп по застаряване на населението. И тази проблематика естествено ще се заостри, с оглед именно на тази дисбаланс, които ще се получи в обществото ни. Отделно социално-икономическата криза, тя допълнително изостря взаимоотношенията между поколенията. И сега, когато сме пред прага на 2012 година, годината на активното стареене и солидарността между поколенията, това е една форма, с която ние искаме да обърнем внимание, че има какво да се направи за нашите възрастни хора в България. И фактически ние правим едно унифицирано обучение, каквото ще се извършва в Австрия, Германия, Португалия, Белгия и Словения. Така че да можем да отговорим пък и на някакви европейски стандарти именно в областта на това как да реагираме, как да разпознаем, как да обучим хората, които се срещат и помагат на възрастните за техния достоен живот в домашна среда. Оказа се, че жените, по принцип възрастните жени, те са много по-уязвими от мъжете и фактически те стават една много лесна мишена именно за такова насилие. От друга страна, тях ги смущава фактът, че трябва да признаят, че има такъв проблем в семейството. И това много често, дълго време трае. Търпи се от тях. Те не реагират. И вече, когато станат явни признаците, вече до голяма степен е късно. За това ние бихме искали да апелираме към цялото българско общество да бъде по-внимателно, да бъде по-толерантно, да бъде наистина с едно хуманно отношение, да се отнася към тези хора от третата възраст, защото те са живели един достоен живот и е хубаво да живеят и една достойна старост, каквато всеки един от нас би искал да има. Водещ: В програмата на конференцията днес е заложено участниците да изработят предложение до парламента за законодателни промени относно превенцията и защитата на жертвите на насилие. Какви са промените, които ще коментирате? Надежда Тодоровска: Има няколко неща, които правят впечатление и бихме искали да ги поставим на коментар не само в по-тесен кръг, които сме коментирали с представители на Софийския университет, на Медицинския университет в София, на Министерство на вътрешните работи и така нататък. Това са такива промени, които по скоро да допълнят един добре, иначе направен Закон за домашното насилие. Но в крайна сметка бихме могли да говорим за това да можем по-рано да се отреагира, като се даде по-голяма възможност на хората, работещи в сферата на социалните услуги, те също да сигнализират и да реагират при такива форми на насилие и да дадат сигнали в съответните прокуратура и съответните други институции, които вече да поемат случая и да го придвижат и да се справят със ситуацията. Също така е много важно и да се разгледа периодът, в който може да се реагира. Както ви казах, това обикновено дълго време някой търпи формата на насилие, без да реагира. И, когато в нашия закон е записано, че само един месец след оказването на такова насилие, може да се подаде жалба, може да се реагира официално и съответните органи, компетентни органи да предприемат мерки. Това очевидно е твърде кратък срок за такава реакция. Обикновено в другите държави, до шест месеца, това е един такъв период, в който може наистина да се преодолее тази психологическа бариера, в която жертвата на насилие да подаде своята жалба, да подаде своя иск и така нататък. Така че има много неща, които днес, надявам се по време на конференцията ще се изяснят, ще бъдат дискутирани и ще дадат един повод за нас да оформим като едно предложение към парламента някои допълнения и изменения в законодателството, които именно да направят нещата по-добри и по-реализируеми в обществото, за да може една статистика, която ПАСЕ направи през 2008 година за България, че страната ни има много малко наказателни дела по случаи на домашно насилие да се промени в полза на справедливостта, в полза на това да помогнем на тези хората, които са жертва на такова насилие и имат нужда от помощ. Водещ: Вашите съвети към възрастните хора, които са жертви на насилие, не само към тях, а и към жените, децата.... Надежда Тодоровска: Искам да кажа, че с всяка форма на насилие, включително антихуманен акт, и с него не може да се справи нито една институция самостоятелно, поради което взаимодействието на цялото общество, изграждането на реакция на нетърпимост са основните предпоставки за неговото ограничаване. Ако няма такава активност и желание да се справи самият човек, който е жертва на това насилие, много трудно може и да му се помогне. За това е важно да има едно разбиране, че няма нищо срамно в това да кажеш, че си станал жертва на насилие. Трябва наистина да се бориш за своя достоен начин на живот, независимо на каква възраст си и да не се отчайваш, че се сам, защото хората от това общество, в което живееш, също са готови да ти помогнат.

   

0 коментарa

Виж още