Дължим на децата си най-добрите учители, а не най-добрите пъдари

Дължим на децата си най-добрите учители, а не най-добрите пъдари

Има лидери и водачи, които просто не могат да те вдъхновят и това е. Когато ги видиш, изпитваш пълно безразличие. И си тръгваш. Било то от лекция, среща или заседание. Същото е и с учителите. Едни запалват любознателното прометеево огънче в теб, други не. Най-често, когато не можеш да вдъхновиш някой да върши задълженията си, независимо дали си лидер, шеф или учител, прибягваш да спасение – гониш непослушника. Доскоро си мислех, че мисия на възрастните е да се опитат да вкарат децата в училище, а не да ги изкарат. Например, в Щатите от години се води разгорещен дебат по кампанията на Буш, която има за цел да върне децата в училище. Води се дебат как да се върнат вътре в класните стаи, забележете, а не как да се изгонят. За българското образование се говори доста, но проблемите му не се различават от тези на други европейски страни. Трябва да признаем, че доста от предложенията в проекта за Закон за училищното образование в България са чудесни, но всичко сякаш започва да ми идва в повече. Точно в колко беше вечерният час? Мога ли да пусна детето си на кино или не? Като мина покрай училище, то ще чисти ли двора, ще подрежда ли книгите в библиотеката или ще си учи уроците в класната стая? Да ходя ли на родителски срещи или да не ходя? Да го подготвям ли за кандидатстване или да се моля да получи добра характеристика? Шах с пешка и мат, както биха казали зяпачите зад „Гранд Хотел” – София. Нещата от живота в повечето случаи са прости. В редица градове, от Ванкувър до Владивосток, умни люде са открили, че тайната на доброто образование се крие в учителите. Не в новите чинове, не в компютрите с плоски екрани, а в учителите. В този смисъл, честно казано, очаквах предложения за ново професионалното обучение на учителите, за курсове, за допълнителна квалификация, която да помогне на децата да им бъде по-интересно с тези учители. В резултат обаче на масата има предложения за санкции срещу учениците. Предложеният законопроект има и много хубави страни, това е безспорно. Може и да превърне училището в “образцово”, но е сигурно, че няма да успее да вдъхнови учители и ученици да работят мирно и тихо в съдружие и разбирателство, за да не се стига до бой с дрянови пръчки, изхвърляне от клас и наказателен труд в двора. Ето например, като стана дума за лидери, да погледнем г-н Гейтс. Далеч съм от мисълта, че той е най-интересният човек на света, дори е скучен, но трябва да признаем, че преценките му извън софтуерната работа винаги са точни и вдъхновяват. Бил и съпругата му Мелинда правят чудеса от храброст в благотворителната дейност, недостижима по постигнати резултати. Преди няколко дни той каза нещо умно. Господинът разсъждаваше за образованието. „Дори в САЩ има огромна пропаст между ученици”, каза Гейтс, „които могат да реализират талантите си и такива, които не могат. Мелинда и аз смятаме, че ако дадем възможност на всеки да има отлично образование, такава пропаст няма да има. Училището, което посещавах в Сиатъл, тотално преобърна живота ми. Учителите ме окуражаваха да чета и уча колкото се може повече. Без тези учители нямаше да съм така дълбоко обвързан с математиката и софтуера”. Фондацията на двамата помага на много училища. В работата си са минали през какви ли не програми и инициативи с една цел – да направят американските училища по-добри. След провали и успехи, както твърди Гейтс, стигнали до един извод – за да успее една учебна програма, тя трябва да инвестира приоритетно в учителите. Учителите просто трябва да вдъхновяват своите ученици и нищо повече. Оттам насетне, нещата се нареждат сами. И Гейтс продължава: „Основно нещо е да помагаме на учителите да бъдат по-ефективни в класните стаи. Невероятно е каква разлика има между един страхотен учител и един неефективен. Ако искате детето ви да получи отлично образование, трябва да го запишете при много добър учител, а не в много добро училище.” На мен ми звучи разумно. А на вас? Трудно ми е да повярвам, че като накажеш един ученик, той ще се амбицира, ще се прибере вкъщи и ще си научи урока. Не е ли по-лесно да го накараш да си научи урока чрез други методи? Те са трудни методи и затова учителите трябва да бъдат научени да ги владеят – било то обучение чрез видеоклипчета от мобилен телефон, Skype, Facebook, музика, филми. Каквото ви хрумне. Инвестиция в учителите да работят по нови методи може да реши поне някои училищни проблеми. Вярно, това става бавно и изисква време. А боят с пръчка – става веднага. Колко хубаво. Разбира се, поведението, гоненето, изключването от училище са възпитателни похвати, които не бива да се пренебрегват. По-важен похват обаче е инвестицията в това как учителите да станат по-добри преподаватели и как да получават по-високи доходи. Онзи ден, когато определиха 100 милиарда долара за стимулиране на образованието в Щатите, коментаторите натъртиха, че парите ще отидат в щати, които работят усилено по повишаване ефективността на учителите. И още нещо. Някак си остава незабелязана емоционалната раничка, пълна с проблеми, която учениците носят на път за училище. Не че по времето на спасителят в ръжта тежки мигове не е имало, но представете си какво може да се случва в главата на едно дете днес – развод на родители, тежко финансово състояние, алкохол и наркотици, нервна среда... Ако и учителят ги изгони от час, вместо да се опита да предаде урока по интересен начин, вече не знам какво ни чака. Сигурен съм и че самите учители искат да станат по-добри в професията си. И биха поискали някой да им помогне. И както казва Бил Гейтс: “… те просто се нуждаят да им бъдат показани нови начини на обучение, някой да следи прогреса им, за да може да станат по-добри.” В този смисъл, може ли Даниел Вълчев да се справи с реформата в българското образование? Да, може. Просто трябва да опита да следва инстинкта си, който – сигурен съм – е на един модерно мислещ млад професионалист и да спре да се вслушва в стари чичковци и лелички, които бленуват за голямото завръщане на големите и глупави татови методи. Мисля, че дължим на децата си най-добрите учители, а не най-добрите пъдари.

   

0 коментарa

Виж още