Държавната банка за развитие – част от обръча?

Държавната банка за развитие – част от обръча?

Пред последните месеци ставаме свидетели на създаването на нова правителствена мегаструктура – държавната банка за развитие (ДБР), пише кореспондентът на в-к Наблюдател. За конституирането й тройната коалиция форсира написването на специален законопроект и бързо успя да го прокара през Народното събрание, въпреки силните протести от страна на опозицията и гражданското общество. Новата държавна банка се създава чрез преобразуване на съществуващата Насърчителна банка, но се очертава да има значително по-разширена дейност, както и две дъщерни структури – гаранционен фонд и фонд за рисков капитал. Интересни са функциите на двата фонда. Първият ще предоставя гаранции на определени малки и средни предприятия (критериите не са ясни) по кредити, отпуснати от търговски банки. Вторият фонд, този за рисков капитал, също ще има любопитна задача – ще инвестира в новосъздадени фирми, както и в увеличаване на капитала на съществуващи такива. И тук критериите за подбор на компании не са ясни. Негативните моменти Един от първите въпроси, които възникват, е защо трябва да има държавна банка при положение, че в България съществуват 34 частни, които при това функционират наистина успешно. Как може страната да върви към приватизиране на банковия сектор (последната държавна банка беше ДСК) и секторът да е изключително добре развит, а в същото време правителството да създава нови публични финансови институции! По тази логика държавата може например да си създаде и лизингова компания, и нови държавни застрахователи. Съществуването на държавна банка въобще поставя под въпрос ефективността на финансово-кредитната система в страната. Ролята на банките като финансови посредници е да дават кредити и те се специализират именно в измерването на риска и в оценяване на добрите бизнес идеи. Държавата, в лицето на нейните чиновници, няма как да развива такава дейност. Най-малкото – не й е това работата. Обществото трудно може да бъде убедено, че банковата ни система не е достатъчно добър посредник между спестяванията на населението и инвестициите на бизнеса. В България от 2002 година има постоянен кредитен бум поради развитието на финансовия ни сектор, увеличаващата се конкуренция между банките и подобряващата се стопанска конюнктура. Обемът кредитите е нараснал с 64% само през 2007 г., а през 2008г. се очертава ръст от поне 40%. В тези условия, идеята за създаване на държавна банка и насочване на средства към „приоритетни отрасли” няма как да не създаде асоциация със злоупотреби, корупция и неефективност. Питаме и следното: кого би финансирала тази институция? Най-вероятно този, който не е с достатъчно рентабилен бизнес и няма възможност да получи финансиране на пазарен принцип, и който в същото време е приближен до властта. Не е ясно как държавната банката ще решава да даде кредит на дружества, на които други банки са отказали. След като една бизнес идея не може да спечели доверието на финансови експерти, защо трябва да се подпомага от държавата? Когато публична институция раздава пари, винаги възникват подозрения за политически натиск и опасения за корупция. Неизбежно изникват и асоциации за наливане на пари в близки до тройната коалиция „обръчи от фирми”. Не трябва да се забравя и друг много важен момент. Основният капитал на ДБР е около 90 млн. лв., които в крайна сметка представляват пари на българския данъкоплатец! Както беше упоменато и по-горе, едно от дъщерните дружества на банката ще е т.нар. Национален гаранционен фонд (НГФ), който ще стартира с първоначален капитал от 10 млн. лв., но плановете са до няколко месеца правителството да налее в него общо около 60 млн. лв. от Гаранционния фонд за микрокредитиране. Т.е. излиза, че от самото начало държавната мегаструктура ще стартира с капитал от 150 млн.лв. А се предвежда другият фонд, този за рисков капитал, да започне да функционира от следващата година. В случай, че капиталът му бъде фиксиран на 100 млн.лв., излиза, че за няколко месеца правителството ще вкара четвърт милиард лева в държавна финансова мега структура! И тъй като банката ще е административна структура – съответно служителите й ще допълнят и без това нарастващата армия от чиновници. Изводите Характерна черта на пазарната икономика е обстоятелството, че с рисково финансиране се занимава частния сектор, защото няма нито икономически резон, нито логика държавни служители да финансират частни фирми с парите на гражданите. Това, което трябваше да направи правителството, е незабавна приватизация на Насърчителна банка, вместо преобразуването й в Държавна банка за развитие! В противен случай най-вероятно ще станем свидетели на удобно разпределяне на пари за приближени фирми и общини, на които държавата хем ще изготвя проектите, хем ще отпуска евтино финансиране – при това с парите на българския данъкоплатец! По този начин една идея от времето на Жан Виденов, изглежда ще стане факт, още повече – идея, която по никой начин не съвпада с принципите на свободното пазарно стопанство.

   

0 коментарa

Виж още