Започна Страстната седмица

Започна Страстната седмица

Така се наричат дните на Христовите страдания, т.е.Седмица на страданията. Всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Велики понеделник — Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му. Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца - традицията позволява, освен на Велики четвъртък, обредните яйца да се приготвят и на Велика събота. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази за да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Велики петък — ден на великите страдания на Исус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки при слънчево затъмнение и земетресение. Велика събота — ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин: Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък). Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. След 12.00 часа в събота, когато настъпи Великден, вярващите се чукат с яйца и се поздравяват с фразата “Христос Воскресе!“, на което се отговаря с “Во истина воскресе!“.

   

0 коментарa

Виж още