Защо БСП изпадна в изолация в Европа

Защо БСП изпадна в изолация в Европа

Последните седмици не са добри за България, още по-малко за БСП като основна управляваща сила. ЕС наложи наказателни мерки, накърняващи българското достойнство и помрачаващи европейската ни перспектива. Реакциите на премиера и на президента бяха неадекватни, непремерени, със силен балкански акцент. Единият обвини Еврокомисията в двоен стандарт и безотговорност. Другият заподозря европейската десница в подривна дейност срещу БСП заради предстоящите европейски избори. Защо обаче нито един представител на Партията на европейските социалисти (ПЕС), нито една лява европейска партия не подкрепи българското правителство и не се солидаризира с БСП срещу заговора на десницата? Къде е Социалистическият интернационал? След като се губят стотици милиони и под въпрос са поставени милиарди, все някой трябва да поеме политическа отговорност като неспособен управленец. На "Позитано" 20, в тесен кръг, не един и двама са "велики", но някой от тях ще обясни ли защо днес БСП е в такава изолация и изглежда все повече като самотницата на Европа? Неслучайно 47-ят конгрес беше изтеглен преди наказателните мерки на ЕС. Подобен форум през декември неизбежно щеше да се фокусира върху европейската катастрофа на страната. Тогава дебатът нямаше да е гладък като трамвайни релси, защото не би могъл да заобиколи драматично лъсналите срамотии на държавата: - нагласените търгове за обществени поръчки; - недопустимата политическа намеса и административна недостатъчност при усвояването на европейските фондове; - отказът да се води безкомпромисна борба срещу корупцията; - продължаващите заменки на гори, военни и общински имоти и терени; - подмяната на официалната политика със сенчеста икономика. Не по-малко тревожна е външната политика на страната, която създава сателитен международен образ и възприема поза на обидена госпожица. Това ли е предизборното незабавно изтегляне от Ирак? Ние ли сме най-големите приятели на грузинския авантюрист Михаил Саакашвили? България ли е гарантът на интересите на Израел в Близкия изток? Дали военните бази спомагат за благосъстоянието на страната и нейната сигурност? Докога ще показваме лошо възпитание в евросемейството? Тези въпроси се нуждаят от адекватни премиерски отговори, а не от дирижирани конгресни аплодисменти. Не се ли вижда, че примитивната сателитна дипломация е неработеща? Вместо конгрес на промяната и надеждата, който да изработи и предложи нова социално-икономическа политика в условията на световната финансова и икономическа криза, 47-ят конгрес на БСП ще се запомни като конгрес на самодоволството. От захаросаните изказвания в НДК възникна реална опасност от масов диабет сред делегатите и гостите на форума. Вероятно поради това блестеше отсъствието на представители от Социнтерна и ПЕС, на големи европейски политици, а сред десетината делегации се открояваха пратениците от Черна гора, Малта, Армения, от китайската и виетнамската компартия. Това е безпрецедентна европейска оценка за политиката на БСП. За сметка на това партията има вече своите политически олигарси - непоклатими, безидейни и отблъскващи със сребролюбието си фигури. Чрез приемането на еклектичната, вътрешно противоречива и непозната за хилядите членове и симпатизанти програма се легитимира одесняването на БСП. Левицата в БСП имаше категорична позиция този документ да се доработи и след широко допитване да се приеме на следващо заседание на конгреса. Аргументите не бяха за пренебрегване: - В проекта, съставен от Георги Пирински, прозираха теоретични постановки най-малко за три партии: социалистическа, социалдемократическа и социаллиберална. - Целите и средствата постоянно сменяха местата си, което доведе до политически каламбур между демократичния социализъм и социалната демокрация. - Необходимостта от многополюсни международни отношения се отмина с мълчание заради синдрома на послушанието към Големия брат. - Вместо търсене на нов световен финансов и икономически ред ни се предложи връщане към старите принципи на Бретън-Уудската система. - 118-годишната партия забрави откъде е тръгнала и срамежливо пропусна имената на Димитър Благоев и Георги Димитров. - В проекта нямаше нито задълбочен анализ, нито перспектива, но изобилстваше беден език и липса на стил. Историческата роля на 47-ия конгрес е размиването на социалистическата физиономия на партията. Официалното ръководство прекрачва санитарния минимум на търпимост от хората с леви възгледи. Егоцентризмът на председателя Сергей Станишев капсулира и зомбира партията. Още отсега е ясно, че неговата творба "Защото сме социалисти" ще последва съдбата на "Малката земя" на Леонид Брежнев, която едва ли някой е чел доброволно. Новият главен редактор на "Дума" Ивелин Николов се изпълни с възторг, че след 47-ия конгрес на БСП онази плеяда нейни дейци, които я напуснаха в най-трудните й години (Елена Поптодорова, Филип Боков, Андрей Райчев, Димитър Йончев, Росен Карадимов и Петя Шопова) вече могат да се върнат, защото ще открият партията за която са мечтали, но са били нетърпеливи. Нещо повече, това била вече и партията на Александър Томов и Николай Камов, които не толкова отдавна издигаха лозунги за "демокрация без социализъм". Левите сили в БСП не приемат 10-годишните експерименти за либерализирането и крайното социалдемократизиране на партията. Тя не трябваше да се стреми към всеядност, само и само да се докопа до власт и пари. "Отворените врати" към едрия капитал са самоубийство. Защото по историческото си предназначение БСП би трябвало да е преди всичко партия на труда, на мнозинството, на социалистическите идеи за равноправие, солидарност, сигурност, за общество без експлоатация и без насилие. Идейнополитическата криза на БСП и кризата на доверие към нея е по-тежка и от настоящата криза на капиталистическата система. Левицата трябва да си отвори очите и да види, че в днешния си вид социалистическата партия е все повече мит и все по-малко реалност. ________________ * Иван Генов е доктор по международно право, член на лявото крило в БСП

   

0 коментарa

Виж още