Защо в затвора няма министри и магистрати?

Защо в затвора няма министри и магистрати?

Бившият военен министър Николай Цонев чу тези дни поредната си оправдателна присъда. Обвинението гласи, че като шеф по доставките в МО той е нарушил Закона за обществените поръчки (ЗОП) при подписването на договори за авиочасти, резервни части за автобуси “Чавдар”, 183 тона “Русенско варено” и др. Така ощетил с около 1 млн. лв. министерството, а частни фирми получили облага за негова сметка. Това е според прокуратурата. Според Военно-апелативния съд обаче г-н Цонев е невинен. Първоинстанционните съдии решиха, че той няма вина и по други 2 дела. Едното - че като министър сключил неизгодна сделка за закупуване на производствена линия за хангари и така нанесъл на повереното му ведомство 8 млн. лв. щета. А другото - че неправомерно увеличил капитала на скандалното дружество “Терем” и държавата не получила дивиденти. Очаква се Цонев да бъде оправдан и по най-шумния процес срещу него - за подкуп от 20 000 лв., даден на следователя Петьо Петров, разследващ друга съмнителна покупка на военните - на комуникационна система “Странджа-2”.С 90% вероятност ще бъде признат за невинен и другият подсъдим по това дело - съдията Петър Сантиров. 90% ли казахме? Нека да са 99. Няма в новата история на България министър или магистрат, вкаран в затвора за нарушение при обществените поръчки, за неизгодна сделка или за подкуп. Няма и да има, докато корупцията в изпълнителната и съдебната власт се преследва по текст, създаден преди повече от 40 години за нарушенията на директорите на социалистическите предприятия. Едва ли е случайно, че всички обвинителни актове срещу бивши членове на правителства и жреци на Темида по този текст - член 282 от Наказателния кодекс (за длъжностно лице, което не изпълни служебните си задължения или превиши правата си), свършват с оправдателни присъди. Искате имена? Ето две за начало: Александър Божков - лека му пръст, и Венцислав Върбанов. Има и доста други големци с оправдателни присъди, дадени и предстоящи, които още пълзят нагоре-надолу по съдебните инстанции. След злоупотреби с обществени поръчки са дадени на съд и бившата социална министърка Емилия Масларова и бившият здравен шеф Божидар Нанев. Прокуратурата смята, че държавата е ощетена с 10 млн. лв. от скъп ремонт на социалния дом в Стара Загора, а са облагодетелствани приятели на Масларова. А от 2 договора, които Нанев сключил с “Рош България” за лекарството “Тамифлу”, хазната загубила 2,45 млн. лв., твърдят обвинителите. Колкото и да прелиствате НК обаче, няма да намерите специален състав за длъжностно лице, което наруши ЗОП и от това настъпят значителни вреди за държавата. Прокуратурата разполага само с разпоредби от далечната 1968 г., тя няма друго средство за репресия в защита на държавния интерес. Ето защо на министъра, нарушил ЗОП, се повдига обвинение за престъпление по служба по член 282. И обвинителите се захващат да доказват, че той е превишил, нарушил или пренебрегнал задълженията си. Задачата е почти неизпълнима. Дори да се намерят за стореното от министъра доказателства, това не е достатъчно, за да бъде наказан. Законът изисква на второ място да се докаже с експертизи, че от деянията му са настъпили значителни вреди. И това може да стане, въпреки купуването на експерти от защитата. Обаче и то не стига. Нужни са и доказателства, че министърът е действал с цел “да набави облага някому” или “някому да причини вреда”. А сега, де! Може и с просто око да се вижда, че от сделката някой се е облажил, обаче не! - трябва да се докаже, че на министъра това му е била целта!... Как мислите вие, дали някой министър някога ще си признае користта и алчността? Ако вие сте чули такова признание от някой властимащ, обадете ни се, ние сме го пропуснали. Ако министър е дал обществена поръчка на фирма на сестра си, това би улеснило прокуратурата. Но тя няма шанс, ако договорът е сключен с някой, с когото формално големецът никакви връзки си няма. Търсейки начин да свършат работа, прокурорите понякога повдигат обвинение по член 220 от НК. С този текст те могат да преследват “длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка”. Обърнете внимание на думичката “съзнателно”! Не е достатъчно да се докаже, че армейското министерство в условия на безпаричие няма никаква полза да купува поточна линия. Трябва и да се докаже, че бившият министър е знаел защо прави това и се е облизвал даже. Обаче как? Г-н Цонев се обижда от подозрението: “Как можете да си мислите това за мен?!” А генерал от резерва уверява съда, че “сделката е необходима за военнослужещи от мисиите и е по изискванията на ООН”. Възражения има ли? Срещу ООН? Срещу българските войничета?... Не, разбира се. При това министърът се подписва след експерти, които гарантират, че нищо лошо няма да се случи. Защитата на г-н Цонев е категорична: “Той е политическо лице и не разбира от поръчката нищо. За това си има администрация, нали?” Като не могат да докажат корист, прокурорите повдигат понякога обвинение и по член 219 - за безстопанственост. Така беше обвинен Венцислав Върбанов, който според прокуратурата не полагал достатъчно грижи за фонд “Земеделие” и отпускал без основание субсидии на фирми. Същото обвинение имаше и Божков - че като вицепремиер съсипал и източил редица предприятия: “Напредък”, “Дамяница”, издателство, цех в Цалапица... Само че в наказателното преследване на безстопанствеността се стига до извода, че тя се извършва главно по непредпазливост - министърът не е предвидил вредите въпреки някои очевидности. “Ако експертите са ме подвели, аз не нося вина”, казваше г-н Божков приживе. Нещо подобно заявяват и други. Резултатът е, че трима-четирима експерти биват уволнявани от следващите министри и играта продължава. Съмненията, че на експертите им е подсказана корупционната позиция, си остават за журналистите. А скандалните заменки? Бившият министър Валери Цветанов бе пратен на съд за пет. Обвинението за престъпление по служба визираше сделки от типа “кон за кокошка”, разбира се. Но в подобни следствия се оказва, че всички процедури са спазени. И се приема, че така “законосъобразно” министърът може да прави с парите и имотите на данъкоплатците всякакви безобразия. Друг въпрос е, че безобразията в едно министерство може да са очевидни, но тръгнат ли, няма как да се спрат. Вътрешните ревизори са подчинени на министъра и няма начин да го контролират по Закона за вътрешния одит обективно, защото ще си загубят службата. Той може да поръча на фирмата на братовчед си да боядиса служебните мерцедеси в розово на зелени точки, но това няма да се разбере, преди боята да изсъхне и зевзеците да я посочат с пръст. Дори и при това шантаво боядисване да са нарушени всички процедури, то ще бъде регистрирано като нещо нормално в Агенцията по обществени поръчки, защото тя няма право на предварителен контрол. И АДФИ няма право да спре безумна сделка, и нейният контрол е “последващ”. Също както и на Сметната палата. Ами рушветът? С него как е? По 80-90 души годишно получават присъди за подкуп у нас. Но сред тях няма министър или магистрат. Прокурорите зор виждат, докато хванат “в крачка” някой доктор или катаджия. Законодателят е гласувал да се наказва и длъжностното лице, което си иска (чл. 301) и другото лице, което дава (чл. 304). Ето защо никой няма интерес да свидетелства за сделката. В редки случаи рушветодателят остава с пръст в уста, но още по-рядко поддържа в съда признанията си, направени в МВР в момент на слабост. Така че за доказването на рушветчийството се разчита предимно на спецразузнавателни средства (СРС). Само че и тук законът е направен като преграда между престъплението и наказанието. Ако оперативните служби подслушват някой продажен висш чиновник, прокурор или съдия, преди да е образувано досъдебно производство, то СРС-то няма процесуална стойност. Ако има запис, който гласи “Съдията ще ни оправи делото за 3000”, въз основа на него тепърва се образува дело и се чака тази реплика да се повтори, за да я запишат пак, както му е редът. И, разбира се, в 99% от случаите към подслушвания магистрат изтича информация, той изключва контролирания телефон или спира разговорите. И как не, като у нас съдът сам за себе си издава разрешения за подслушване. В някои страни от ЕС независим орган от юристи в парламента разрешава СРС за жреци на Темида и държавници. Ала ние сме си у нас. Тук разчитаме само на изнудвани хора и не ги улесняваме, а напротив. НК забранява провокацията към подкуп, вместо да я уреди като особено СРС. В 1% от случаите пазарлъците с магистратурата се записват втори път за прокуратурата. Казваме “с магистратурата”, а не “с магистрата”, защото обикновено продажниците в тоги използват посредници. Те обещават по телефона например, че “мярката ще е гаранция, но трябва нещо да се добави”, но понякога искането минава през 3-4 души, както е по делото “Цонев - Сантиров”. Тъй или инак, прави се запис. Обаче пак - ядец! НПК забранява обвинението и присъдата да се основават само на СРС. Трябват и други доказателства за това вземане-даване на четири очи. А за ченгетата е по-лесно да ударят петица от тотото, отколкото да ги намерят. В най-добрата ситуация парите се бележат, но с тях се залавя не съдията, а посредникът. Понеже магистратите, които лапат рушвети, трева не пасат. Общо 1011 магистрати са били миналата година на прицела на прокурорския инспекторат. Всеки четвърти от всичките 4000 магистрати е проверяван по сигнали за престъпления и калпава работа! Примерите са фрапантни. Гледа се мярка за неотклонение след тежко престъпление, съдия пуска боса на бандата, а прокуратурата праща свидетелите в чужбина с държавни пари, за да ги спасява. Или друго: прокурор прекратява дело при безспорни доказателства, вместо да го внесе в съда. В тия случаи има дела срещу магистрати по чл. 282. Но, разбирасе, няма нито един осъден. “Има закони, правени от адвокати така, че никога да не могат да бъдат осъдени виновните.” С тия думи премиерът Борисов обобщи положението още през 2009 г. Оттогава чакаме депутатите да изпълнят неговото обещание, че НК и НПК ще бъдат поправени в интерес на справедливостта.

   

0 коментарa

Виж още