За "кофти материала" и кофти лицемерите

За "кофти материала" и кофти лицемерите

Не ми се ще да говоря на дълго и широко за това, което се случи в Чикаго и има ли път назад. Всичко това ще се види в следващите месеци, пък и истерията около това как Бойко Борисов бил поругал българската нация едва ли може да се нарече драмата на вчерашния ден. Драмата на България отново бе много далеч от пленарната зала, а политиците, разбира се, бяха много далеч от нея. Вчера мъж от Гоце Делчев закла двете си невръстни деца, след което подпали дома си, в който бе и майката на децата. Без да звуча крайно патетично не мога да скрия, че дори когато изписвам горните редове, кръвта ми се смразява, а мисълта ми се лута в мъчителното недоумение: "Защо?" Как всичко това се случва, какви са причините за това. Психолозите казват: "Натрупано напрежение, стрес, чувство на заплаха или безизходност". Това са техни термини. Мен друго ме вълнува! Как реагира държавата на това, как реагираме всички ние като общество? Насилие има по целия свят и то в същите тези чудовищни измерения. И отвъд граница психолози и социални работници виждат неща, които и най-черните ни кошмари не са раждали. Но всеки такъв случай се отчита от държата и се изграждат механизми за борба с уродливостта на човешката природа. Механизми за промяна на действията в самата държава и механизми за обществена асимилация на всяка причина, която може да доведе до превръщането на човека в "кофти материал". Не един и два са примерите в които, министри отиват лично на кървавите местопрестъпления или участват във взимането на решения при кризисни ситуации с отвличания. Какво се случи тук? Тук политиците бяха заети единствено с това как да оглозгат остатъците от политическата глупост на Бойко Борисов в Чикаго. Защото, единственото което кметът направи е, че сглупи. И аз не искам да ме наричат "материал", още по-малко кофти, но като превъртя вчерашния ден и развитието на цялата драма в Гоце Делчев и на мен не ми идва друго на ум. И под кофти материал не искам да влизам в лексиката на господин Борисов. "Кофти материал" сред нас има и няма какво да се обиждаме и вечно да се чудим как да направим етническа драма. ДПС се обидили, после ромите, а след това и БСП. Ще ме извинявате, ама целият народ може да посочи кофти материала сред вас. Всички вие, дълбоко загрижени за честта и благоденствието на българската нация политици, вчера се прескачахте, спъвахте и пощипвахте кой пръв да застане пред камерите и да обяви Бойко Борисов за фашист и циник. Отново няма да поставям на коментар тези определения. Въпросът е, че докато вие си шушукате в парламентарните кулоари в селца и градчета хората се избиват. Озверели родители обезглавяват децата си, неуравновесени бивши охранители отвличат автобуси, а деца измират от токови удари, крадейки жица, за да изкарат за парче хляб. Цялата тази картина е плод на "кофти материал". Кофти материалът на едни лицемери, които лаят, ли лаят, докато керванът се самоизяжда. Яд ме е как не чух едно просто съжаление, едно изказване на съболезнование от страна на родния политик. Не от този в червено, синьо или жълто, а от всички тези, които искат да яхнат "предизборния материал" и на следващите избори. Писна ми от всички цветове, писна ми от лицемери с партийни книжки. България е в кофти материална позиция. В България пълното безхаберие на държавата допълнено с финансовата безизходица, безнаказаната престъпност и крайния глад в някои краища на страната ще ражда все повече детеубийци и палачи. Но в България няма кофти материал. В България има хора, изправени до стената, хора за които никой не се сеща и никой не взема превантивни мерки за тяхното лекуване и приобщаване в обществото. Такива като Манчо и като Мирослав Блажев ще излизат все по-често от сянката на общественото внимание и ще докарват до отчаяние и лудост много хора. Пука ли му обаче на някого? Не и на тези в парламента. Не и на тези, които като хрътки разкъсаха 45-минутния разговор на Бойко Борисов, за да променят цифрите в социологическите проучвания за бъдещ парламент. Всички те са кофти лицемери. Но каквото направи сам човек, никой не може да му го направи. Разбра го и Борисов, разбрахме го и всички ние, които обръщаме гръб на насилието и човешкото нещастие. Разбра го всеки гласоподавател, който все още не робува на отборната принадлежност "електорат". А иначе освен политици и българските читатели, зрителите и интернет форумците се хвърлиха да коментират ожесточено "Чикагската афера" на Бойко. Лошо няма, всички трябва да имат мнение по въпроса и да осъзнават какви са перспективите ни за управление и бъдеще в страната. Единствено трябва да си зададем въпроса дали всички политици не ни третират като материал, независимо кофти или не? За мен убиецът на деца е кофти материал. Кофти материал са и всички мутри, над които бдят политиците ни. По простата логика същото важи и за тях. А какво остава за избралите ги? Нека не бъдем и ние лицемери. Кофти сме като общество и избиратели, а често и като приятели и хора. Да си го признаеш не е страшно, страшното е да не се променяш.

   

0 коментарa

Виж още