Знакови убийства, самоубийства и отвличания (ГОДИШЕН ОБЗОР)

Знакови убийства, самоубийства и отвличания (ГОДИШЕН ОБЗОР)

2008 г. беше белязана от няколко знакови инцидента. Още на 19 февруари 2008 г. в центъра на Перник бе разстрелян 28-годишният криминално проявен Николай Христов, по прякор Хайо. Той бе прострелян с 9 куршума като 2 от тях са били фатални. Николай Христов – Хайо е известен като наркопласьор, името му се свързва с касоразбиване и друга престъпна дейност. Той беше застрелян около 19.45 часа в близост до хотел “Струма”. Той е пътувал с черен автомобил “Шкода”, като изстрелите са дошли от минаващ в близост лек автомобил. След изстрелите, колата на Николай Христов е потеглила сама от светофара. 50 метра по-надолу тя се е блъснала в оградата на хотел “Струма”. Полицията откри край Перник опожарен лек автомобил, от който се предполага, че е било стреляно. През 2005 година на същото място беше застрелян Васил Арарски – Райко Кръвта, сочен за един от най-големите наркоразпространители в региона. За убийството на Хайо бе задържан криминално проявеният Иван Цветков от Радомир. Цветков е излежавал до месец септември 2007 година присъда за убийство по непредпазливост. По-малко от два месеца след убийството на Хайо България бе разтърсена от друго знаково убийство. На 7 април 2008 г. беше прострелян смъртоносно „писателят на мафията” Георги Стоев. Той е автор на книгите ВИС, ВИС-2 и СИК, "СИК- книга първа" и "СИК-книга втора". В тях Стоев прави разкрития за живота на борческите групировки, както сам посочва. Стоев се е познавал с писателя Христо Калчев и е негов анонимен съавтор. В продължение на 7 години се срещат и обсъждат новините от подземния свят. Писателят бе прострелян в главата пред хотел „Плиска” в столицата. Тогава очевидци свидетелстваха, че нападателите са били трима и са избягали от местопрестъплението. Стоев многократно е получавал заплахи за живота си. В последната му трилогия „BG Кръстникът” се споменава определен кръг хора – Младен Михалев - Маджо, братя Маргини и ген. Любен Гоцев. Георги Стоев винаги се е движел с охрана, но такава не е имало в деня на убийството му. Въпреки многобройните версии за причината и извършителя на убийството, убиецът на писателя не е разкрит и до днес. По-малко от 24 часа преди убийството на Георги Стоев – на 6 април 2008 г. в столичния квартал “Люлин” 10 бе убит директорът на “Атоменергоремонт” Борислав Георгиев. 42-годишният Борислав Георгиев бе застрелян в жилищен блок в столичния квартал "Люлин" с два куршума в главата. Тялото на жертвата бе намерено от съседи на площадка на партера в блока - между вратата на асансьора и тази на мазето. Георгиев се е прибирал, паркирал е колата си пред блока и най-вероятно убиецът го е причакал във входа. Според една от версиите Георгиев е получил телефонно обаждане, че апартаментът му в "Люлин" е обран и той веднага потеглил да провери какво става. Убийството е станало в късния следобед, а убийците са успели да избягат. На около километър от мястото е намерена запалена кола, за която се предполага, че е свързана с убийството. Според близки на Георгиев той е работил за Христо Ковачки. На 22 май 2008 г. София осъмна с новината, че е отвлечен изпълнителният директор на Футболен клуб ”Литекс” Ангел Бончев. Според близките му около 01.10 часа семейството се прибрало в дома си в ж.к. ”Дървеница” и Бончев останал да паркира автомобила. Забавил се и когато след минути го потърсили пред блока, намерили само заключената кола. Мобилният телефон на мъжа също не отговарял и близките потърсили съдействието на полицията за издирването му. След 50 дни в плен на похитителите Бончев бе намерен в храстите покрай пътя близо до Перник, видимо измъчван. Той бе настанен във Военномедицинска академия. Часове след като излезе вестта за намирането на Бончев обаче, стана ясно, че при предаване на откупа за съпруга си е похитена съпругата му Камелия. 19 дни след отвличането на Камелия Бончева, съпругът й Ангел Бончев дари за благотворителност събраните от негови приятели 157 хиляди евро на фондация „Утре за всеки”. По-късно стана ясно, че похитителите са поискали Бончев да дари парите на фондацията. Похитителите са избрали точно тази фондация, не за да й вземат парите или за да й ги източат накрая, а защото тя е медийно популярна. Очевидно тези, които са отвлекли Ангел Бончев и неговата съпруга Камелия, освен, че са взели едни пари, в случая тези, които Камелия Бончева им е занесла, са търсили и медийна популярност по този начин, търсели са тъкмо такава развръзка на този случай, обяви тогава бТВ, цитирайки свои източници. От фондацията отрекоха да познават Бончев или когото и да било от неговото обкръжение. Фондацията е регистрирана февуари 2008 като юридическо лице, а сдружението “Аюрведа-Рейки”, което е част от фондацията и се занимава с проблемите по рехабилитацията на рака на гърдата съществува от 5 години. Около 4.00 часа на 30 юли, 19 дни след отвличането си, Камелия Бончева бе открита в района на столичния квартал „Казичене“ от полицейски патрул. Един от най-обсъжданите случаи за годината беше самоубийството на началника на политическия кабинет на Ахмед Доган Ахмед Емин. Според Мохамед Реджеб, бивш началник на кабинета на Ахмед Доган и член на Комисията по досиетата до 2001 г. Ахмед Емин е един от лидерите на ДПС разработван от бившата Национална служба за защита на конституцията /НСЗН/, която е наследник на II-ро главно управление на бившата ДС. На 17 октомври 2008 г. Емин бе открит мъртъв с огнестрелна рана в столичния квартал „Бояна” на ул. „Беловодски път”. Още в първите часове след инцидента от полицията обявиха, че Емин се е самоубил. Много политици и експерти обаче изразиха съмнение за посочената версия. Депутатите от ДПС логично бяха най-въздържани в коментарите. След смъртта на Емин в продължение на повече от месец в общественото пространство се лансираха различни мнения. Едно от тях беше на бащата на Емин, който до края продължи да отрича версията за самоубийство на сина си. Други побързаха да осъдят бързото заключение за самоубийство на Емин от МВР часове след смъртта. Макар до края разследващите да продължиха да държат на версията за самоубийство, депутати, „запознати”, политици и полицаи лансираха свои лични възгледи за смъртта на Емин. Някои приеха смъртта му като удар срещу Ахмед Доган, други решиха, че самоубийството е продиктувано от вътрешно напрежение в ДПС. Лидерът на партията Ахмед Доган изчака около седмица след инцидента, за да коментира случилото се. Според психолози Ахмед Емин бил опасно внушаем, патологично ревнив, маниакално мнителен и имал мания от подслушване и преследване, стана ясно от интервюто на Доган във в. „Труд”. Тогава лидерът на ДПС отрече да е бил толкова близък с Емин. Около два месеца след инцидента бе потвърдена версията за самоубийство на Емин. Какви обаче са мотивите за нея, въпреки многобройните спекулации, така и не беше изяснено. Един от най-фрапиращите случаи през изминалата година бе този със съдебният експерт проф. Стойчо Раданов. На 17 октомври той бе открит обесен на детска площадка в столичния кв. „Иван Вазов”. И досега разследващите поддържат версията за самоубийство на съдебния експерт. Приживе проф. д-р Стойчо Раданов е учен, преподавател и експерт в областта на съдебната медицина и деонтология. Бил е ръководител на катедрите по съдебна медицина и деонтология при Медицински Университет в София и във Варна, директор на НМБИ при МА, главен републикански специалист по съдебна медицина при МЗ и председател на Българското национално дружество по съдебна медицина и криминалистика. Проф. Раданов бе замесен в едни от най-големите скандали, свързани със съдебни експертизи през последните няколко години. На 12 юни 2008 г. защитата на обвиняемите по делото за смъртта на Ангел Димитров – Чората, гледано от Софийския военно-окръжен съд, изиска отвод на проф. Стойчо Раданов. Причина за искането става изказване на професора пред медиите, в което Раданов се е произнася по експертизата преди да бъде изслушан от съдебния състав. В мотивите на защитата се споменава и това, че в изказването си проф. Раданов определя деянието като „убийство” като с подобна правна квалификация експертът превишава правата си и „демонстрира предубеденост”. Името на професор Стойчо Раданов е свързано и със скандал по експертизата по делото "Белнейски". Сестрите Росица и Христина са открити мъртви на 31 януари 2006 г. в местността Грамадите между Пещера и Брацигово. Първоначалната експертиза сочи, че двете сестри са били изнасилени и брутално убити. В края на месец май 2008 г. след повторна ексхумация на телата, професорът изказва пред медиите мнението си, че двете момичета са загинали при катастрофа и опровергава заключенията на първата съдебно-медицинска експертиза, направена доц. д-р Мария Грозева. Това става преди официално да е изготвена и депозирана експертизата по делото. Несъмнено с най-голям обществен отзвук през последната година бе смъртта на 20-годишния студент от Сливен Стоян Балтов. На 05 декември 2008 г. умря след побой пред дискотека „Амнезия” в кв. „Студентски град”. Като обвиняеми за смъртта му са привлечени Вили Георгиев и Александър Данаилов, на 18 и 19 години. Те в момента се намират в ареста, като двамата ще бъдат съдени за умишлено убийство. Трагедията предизвика реакции в цялата страна. Майката на момчето Зарка Димова настоя за справедлив съдебен процес и възможно най-тежкото наказание за убийците. Зарка Димова коментира, че не вярва синът и да е предизвикал сбиването. Според нея, Стоян не е пиел твърд алкохол, не е пушил и бил тихо и скромно момче. Младежът е бил студент по фармация с изключително високи оценки. Той е бил добър футболист, трябвало да играе в Бургас, но предпочел да следва. След инцидента студенти и ученици организират шествия с искане за справедлив процес срещу убийците на Стоян Балтов. Над 20 хиляди подписа са събрани само в Сливен. Интернет обществото се оказа едно от най- активните в случая. Skype – потребителите почитат паметта на момчето с Х пред името си. По форумите има активно обсъждане на темата кой е виновен за неоправданата агресия и може ли държавата да защити своите деца. На 8 декември 2008 г. подписка в подкрепа на семейството организират и преподаватели от сливенски училища. На 12 декември студенти и преподаватели от столичните университети се събират на протестно шествие, водено от ректора на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев. Шествието тръгва от зала „Христо Ботев” в "Студентски град", преминава покрай клуб „Амнезия”, пред който бе убит 20-годишният студент и завършва пред общината на "Студентски град". Към шествието се присъединяват ученици от сливенската гимназия „Захари Стоянов”, ректори на шестте висши учебни заведения в "Студентски град", ректорът на Софийски университет, студенти и представители на неправителствени организации. Студентите полагат венци и палят свещи на мястото, на което е бил пребит до смърт Стоян Балтов. Инициирана и подписка от колеги на Стоян, в която младите хора искат справедлива присъда за убийците му. Повече от 400 души се включиха в шествието. Пред общината на района студентите заявяват исканията си за засилена охрана от квалифицирани кадри в студентските общежития, навременна намеса на лекари от Бърза помощ при евентуално подадени сигнали, както и засилено видеонаблюдение на "Студентски град" и патрули, които да патрулират постоянно. Те искат и да не се превишава капацитетът на питейните заведения в столицата. Сливенският филиал на Техническия университет също подкрепи подписката за справедлив съдебен процес срещу убийците на студента. Във всички висши училища в Пловдив е обявен ден на траур. Студентските съвети на пловдивските университети организират траурно шествие, събрани са повече от 3000 подписа. На следващия ден братът на убитото момче Борислав и негови приятели организират протестно шествие в Сливен. Над 1500 жители на града се включват със запалени свещи в бдението за Стоян пред паметника на войводата Хаджи Димитър. На 19 декември инициативна група от студенти организира протестно шествие, което достига до Народното събрание. Няколко студенти се срещат с председателя му Георги Пирински. Студентите дават 30-дневен срок на парламента, за да бъде изготвен законопроект за студентските градчета, който да бъде съгласуван с тях. С този закон те искат – да се гарантира изцяло публична държавна собственост върху територията на студентските градчета и университетите, без възможност за реституция. Останалите искания на студентите са същите, като тези, които заявиха на 15 декември – бързо наказание за убийците на студента Стоян Балтов, общи действия за предотвратяването на подобни инциденти от МВР, медицинските институции и други, одържавяване на територията на студентските градчета, мерки за подобряване на инфраструктурата на „Студентски град” и студентските сгради да се ползват само за студентски нужди, забрана за хазарт в студентските градчета, ограничаване на продажбата на алкохол и други. Очаква се през следващата година протестите да продължат. Всички мнения, оценки и твърдения в текста са лични и не ангажират Агенция „Фокус”.

   

0 коментарa

Виж още