Иван Джонджоров: Навремето играехме за една вечеря

Иван Джонджоров: Навремето играехме за една вечеря

Иван Джонджоров е една от живите легенди на старозагорския баскетбол. Роден е в пловдивското село Брестовица. Играе на позиция център и крило, последователно в Академик (Варна ) като студент, Берое и Спартак (Пловдив). Славният ветеран бе любезен да разкаже на нашите читатели за страстта си към играта с оранжевата топка. Увлякох се по баскетбола в родната Брестовица. Там още тогава имахме игрище с електрическо осветление. С моите връстници използвахме всеки свободен момент да се озовем на него. Учехме се от братовчед ми Асен Джонджоров, който тогава бе състезател на Славия. Аз дотолкова бях пленен от играта, че държах баскетболната топка под чина си в училище и мисълта за нея постоянно ме теглеше към коша. Не играех ли през деня, вечер бях болен. По-късно баскетът за мен стана съдба. Вече като студент попаднах в редиците на Академик (Варна). Бях включен в проектонационалния тим, който през 1961 г. участва на Универсиадата в София. Събраха ни на лагер-сбор и разбрахме, че на площадката на националния стадион ще се състои демонстративен шоу - мач между два американски състава. Единият, тъй наречените Харлемски баскетболисти, бе изграден само от негри, а другият се казваше Звездите на Ню Йорк. Там всички бяха с по-светъл цвят на кожата. Тогава за първи път видях 210 сантиметрови атлети с тегло над 100 кг. Те тичаха наравно с по-елегантните си съотборници. Бях впечатлен от невероятната им техника. Завърших висшето си образование през 1963 г. и получих разпределение за Стара Загора. Започнах работа в Строителни войски при полковник Делчев като счетоводител. Денем се борех със сметките, а нощем тренирах. Не взимах пари за това, че се състезавах за Берое. Дори трябваше да се трудя извънредно, за да наваксам изгубеното от лагери и мачове време. И ако със съиграчите ми получавахме по някоя по-богата вечеря, бяхме благодарни. В града на липите изкарах много приятни мигове. Така например в сезон 1962-63 г. с Берое играехме в Провинциалната група, тогава столичните тимове образуваха Елитна дивизия. После двете първенства се обединиха в една голяма Елитна група и Берое стана част от нея. Записахме 11 последователни шампионатни победи в Провинциалната А група. Така влязохме в обединената Елитна дивизия. В контролни срещи се наложихме над Вардар (Скопие) и Реджо Емилия (Италия). Най- големият ни връх обаче, бе успехът над звездната селекция на Академик (София) с прочутите Виктор Радев, Любомир Панов, съфамилникът му Георги, Кольо Илов….. цяла плеяда национали. Победихме ги на площадката зад Пощата, защото нямахме още зала. Имах щастието да деля съблекалня с Иван Георгиев, Димитър Арнаудов, Христо Радоев, Руси Русев, Ботьо Паспаланов. Стана смяна на поколенията, замениха ги по-млади момчета, аз останах като най-опитен в Берое. За младежите бях и закрилник, и учител. Не съм съгласен с наложилото се мнение, че белите не могат да играят баскетбол. Нека да си припомним само каква впечатляваща кариера в НБА направиха Дражан Петрович, Арвидас Сабонис и други. Сега баскетболът е по-силов спорт в сравнение от онзи по наше време. Нивото на играта в България е изключително ниско, както в мъжкия, така и в дамския профил. Причината се състои в това, че в школите се работи лошо и липсват подрастващи. Клубовете ни залагат на скъпоплатени чужденци със съмнителни качества. Няма и достатъчно спонсори, които да гарантират на тимовете солиден бюджет. Ние, ветераните на Берое продължаваме да поддържаме добри отношения помежду си. Преди известно време с мило тържество отбелязахме 60-та годишнина на баскетбола в града. Събираме се почти всяка седмица на приказка, припомняме си вълнуващите моменти между двата коша. Отборът на Берое сезон 1965-66 г. с треньор Георги Ангелов Прави отляво надясно: Стоян Мишкетов, Богдан Грозев, Николай Христов, Здравко Боев, Христо Терзиев, Николай Минчев Клекнали: Таки Иванов, Атанас Кондев, Иван Джонджоров, Тотьо Вичев

   

0 коментарa

Виж още