Икономическата криза на страниците на вестниците във Великобритания и Ирландия

Икономическата криза на страниците на вестниците във Великобритания и Ирландия

Внезапно международната икономическа и финансова криза удари силно много страни от Централна и Източна Европа, като държавите изпитват пълния ефект от отварянето на икономиките си и неразумното теглене на кредити от последните години, коментира вестник “Айриш таймс”. След период на бърз растеж, сега икономиките им се свиват рязко, с много негативни последствия. Латвия, Полша, Румъния, България и Унгария бяха ударени най-тежко и най-бързо, но кризата е по-мащабна и вероятно ще се разпространи в целия регион. Позицията на страните поставя под силно напрежение еврозоната, тъй като непокритите кредити на тези страни неминуемо ще се отразят на чуждите банки, отпуснали тези кредити, като повечето от тях са базирани в страни от Западна Европа. Тези банки са инвестирали много в Централна и Източна Европа, като 90 % от банките в прибалтийските републики, Чехия и Словакия са чужда собственост. Австрийските банки са предоставили кредити в размер на 70 % от БВП на страната в тези съседни страни и сега са силно уязвими от евентуалните непогасени кредити. В същото време тези страни се опасяват, че може да бъдат лишени от капитала, който им е нужен, за да рекапитализират финансовите си системи, тъй като западните банки искат първи да получават дължимото им от всеки капитал в наличност. Едно радикално преструктуриране на “Роял Бенк ъф Скотланд” може да даде пример и за други в сектора, заявиха вчера анализатори, цитирани шотландското издание “Скотсмън”. Плановете на главния изпълнителен директор Стивън Хестър да раздели компанията на “добра” и “лоша” банка бяха посрещнати добре от инвеститорите вчера. Акциите на “Ар Би Ес” се покачиха с 18%, или с 4,2 пенса преди да приключат деня с 10% общо повишение. Хестър предлага да изолира “лоши” активи на стойност 300 млрд. лири в “лошата банка”, разрушавайки империята, издигната от неговия предшественик сър Фред Гудуин и да съкрати персонала по света с 20 хил. души. Вътрешни източници изразяват предпазлив оптимизъм, че основната част от 16 500 служители на банката в Шотландия ще бъде пощадена. Появиха се обаче и предупреждения, че планът на “Роял Бенк ъф Скотланд” може да доведе до нови проблеми, като я направи прекалено зависима от страдащите икономики на Великобритания и САЩ. А и със заплахата от национализация, която още не е отминала, някои анализатори дадоха по-ниски оценки за цената на акциите на “Ар Би Ес”. Молбата за заем в размер на 30 млн. паунда на британската компания за производство на ванове „Ел Ди Ви” беше отхвърлена от правителството, независимо от потенциалния негативен ефект от затварянето на фабриката в Бирмингам и сред доставчиците за производството, съобщава “Дейли Телеграф”. Според министъра на търговията Йън Пиърсън вината за състоянието на компанията е на фирмата-собственик – „Газ”. „Би трябвало компанията-собственик, „Газ” да осигури финансирането за съхраняването на бъдещето на бизнеса. Не може да се очаква британските данъкоплатци да плащат за загубите на фирмата”, коментира министърът. „Собствениците, „Газ”, трябва да понесат отговорността си”, допълни Пиърсън. Американските акции паднаха до най-ниското си ниво от 1997 г. насам, докато федералните власти оформят план, който би предоставил на правителството значителен дял в някои водещи банки в страната, съобщава “Файненшъл таймс”. Властите се опитват да стабилизират банките в страната, като вчера обявиха плановете на администрацията на Барак Обама да вкарат капитал в изпадналите в криза институции, докато правителството е все по-близо до получаването на голям дял от „Ситигруп”. В съвместно изявление Хазната, Федералният резерв и трима банкови регулатори съобщиха, че правителството ще започне тестове, които трябва да покажат дали банките имат достатъчно капитал, за да устоят на по-лоша от очакваното рецесия. Ако дадена банка не разполага с достатъчно капитал и не може да набере средства от частни източници, правителството ще й отпусне „временен капиталов буфер”. Докато правителствата по света продължават да инжектират колосални суми в своите бедстващи икономики, тече един глобален експеримент – може ли безпрецедентните разходи да осигурят не само бърз лек за икономическата катастрофа, но и мерките, жизненоважни за справяне с глобалното затопляне, пита в днешния си брой “Гардиън”. Мнозина се надяват това да стане и Барак Обама е първи сред тях. Той вижда в своето президентство рядък исторически момент, когато кризата може да бъде превърната във възможност и неговият план за стимулиране на икономиката на стойност 787 млрд. долара полага теорията на изпитание. Целта на американския президент е да се възползва от възможността за изграждане на устойчива икономика с по-малко вредни емисии, пише британският всекидневник.

   

0 коментарa

Виж още