Инж. Тенчо Кайряков:Силата ми е в рудникa, между хората

Инж. Тенчо Кайряков:Силата ми е в рудникa, между хората

Инж. Тенчо Кайряков, зам.-изп. директор на "Мини Марица-изток": Силата ми е в рудникa, между хората От няколко години дебна инж. Тенчо Кайряков, за да си поговорим малко повече за него самия. Трудна работа, но все пак успях да го придумам, защото поводът си струва - днес, в деня на Успението на св. Иван Рилски, закрилника на миньорите и България, роденият в гълъбовското село Обручище зам.-директор на "Мини Марица-изток" ЕАД навършва 50 години. Миналата година го видях да плаче, когато награждаваха миньорите, участвали в гасенето на пожарите около Стара Загора. Оттогава съм сигурна - който не е виждал миньор да плаче, не знае нищо за тези мъже. Докато говорехме, очите на моя събеседник няколко пъти се пълниха с едри, изстрадани мъжки сълзи. И не ги криеше, така плачат само силните мъже. Е, успя да ме просълзи и мен. - Ако си обруклиец и си роден на 18 август, обречен ли си на миньорската професия? - Да си обруклиец, означава много. Дедите ми са били движеща сила в Старозагорското въстание и аз, роденият почти 100 години след това, се гордея с тях. По случайност съм роден в Харманли, но съм отрасъл и винаги съм живял в Обручище. Благодаря на родителите си за всичко, на което са ме научили, винаги са били до мен и още са, дай Боже да е задълго. Не знам къде ми е хвърлен пъпът, но откак се помня, вкъщи все за рудници се говореше, с това съм израснал. Майка ми и баща ми бяха малко по-настрани, работеха в експерименталната база на института "Пушкаров" и се занимаваха с рекултивацията на нарушените терени. От онова време знам, че не е важно само как ще се изкопаят въглищата и ще се оползотвори находището, а и какво ще оставиш след себе си. Та взаимодействието между минни, насипищни и рекултивационни работи не само стана мое ежедневие, но и тема на научни публикации и разработки. - Кога реши да се заемеш с тази професия? - През 1972 г. завърших основното си образование в едно голямо училище в селото, дано го запазим, засега успяхме - с помощта и на общината, на Мините, на "Енел". 500 деца бяхме тогава, ние завършихме 2 паралелки по 32-33 деца. Бях приет в Електротехникума в Стара Загора, но да не се делим с приятелите ми - отидох в Димитровград, тогава в Техникума по минна промишленост откриха паралелка "Електродинамика и автоматика", която да подготвя кадри за комплекса. Бяхме все от този регион, завършихме през 1977 г. и в момента в Мините има повече от 20 човека на различни ръководни длъжности. Така тръгнахме и се запазихме досега. - После Минно-геоложкия институт... - А, малко беше обратно - първо семейството, учих задочно, през 1985 година завърших "Разработка на полезните изкопаеми по открит способ". - Ти все си мълчиш за семейството, хайде кажи най-после нещо за тях! - Наистина не обичам да говоря. Бях още "Подготовка на кадри" в рудник "Трояново 3", когато на 122-ри хоризонт, на тогавашната станция 510 срещнах Таня. И оттогава - 28 години. Синът ми Стефан е роден 1981 г., не пое моя път, има частен бизнес. Със съпругата си Илияна ме дариха с малката Стелияна - вече е на 11 месеца, слабостта на дядо, малко даже й се поскарах вчера. Надявам се да имам и внук някой ден. Дъщеря ми Силвия завърши "Застраховане и осигуряване" в София, после - магистърска степен в Свищов, сега работи в пенсионен фонд "Доверие". - Както се казва - миньорите също плачат, кога и за какво най-често? - Миньорите сме хора с много нежни сърца. Проблемите са ежедневие, ние сме част от всичко, което се случва. Пожар, наводнение, авария, катастрофа на пътя - не можеш да останеш безучастен, винаги сме готови да помогнем. Ще ти кажа искрено - миньорите плачат и от радост, и от мъка, но плачат и от разбита психика. - На тебе сега защо ти се напълниха очите? - Имам една голяма любов - народната музика, може да ме разплаче (разговорът ни е на фона на изпълненията на оркестър "Лира" на празника на миньора). И не само Динка Русева, Ибряма, Тодор Кожухаров и покойната Недялка Керанова. Всички фолкпевици, дето се чудят как да се нагиздят, ги пеят фантастично, искам да им кажа, че силата им е там. - Най-трудните ти моменти? - Трудни моменти - много. Когато бях началник-участък - нямаше хора, нямаше нафта, нямаше машини, както сега, въпрос на оцеляване беше. Трудно беше, когато се борехме да има "Марица-изток", благодарен съм на много колеги. Минали сме през пожари и наводнения, когато едновременно е трябвало да спасяваме и хора, и машини. Най-трудно е да загубиш човек от колектива, и това се е случвало. Трудностите са ежедневие. Но пък има и радостни моменти. - Дълго време беше председател на КНСБ в дружеството, на какво те научи това? - Не искам нито един колега да ми се сърди, но с чиста съвест мога да кажа, че да бъдеш истински ръководител, трябва да минеш през синдикатите. Голяма школа - за усъвършенстване, за водените преговори на всички нива. Много неща са постигнати през годините. От 1989-90 година насам, след създаването на акционерното дружество, много неща са усъвършенствани. Новият Колективен трудов договор е нещо, от което могат да се учат не само други фирми, но и законодателите. - Сега обаче си вече от другата страна, как изглеждат нещата? - Много интересно и много тежко. Стоял съм от другата страна и знам какво искат синдикатите, но знам и какво и докъде може да се даде. Благодарен съм на колегите, не е имало грандомански искания за заплати и истерии, успяваме с разбирателство да намерим пресечната точка, което е в интерес на всички. Но с открито сърце мога да кажа, че производителността на труда е в дан - тя трябва да достигне ръста на заплатите. С промяна на технологичните решения, на транспортните схеми - трябва да направим всичко. Аз знам, че ще добиваме това, което искат централите, но искам работата да е толкова ефективна, че да има повече за инвестиции, за лечение на болни хора, за спорт. С добрия мениджмънт и социалния диалог можем да го постигнем. - Колко време се задържаш в кабинета си? - Имам прекрасен кабинет, но най-мразя да стоя там. Потиска ме. Моята сила е в рудника, между хората. Виж, ако става дума за залата за съвещания на деветия етаж - това ми е работният кабинет. Там денят започва в 6.30 часа и приключва най-рано след 12 часа, там се разискват технологичните и транспортните схеми, там се вземат важни решения, там заседава комисията за социално партньорство. - Качествата, които цениш най-много? - Ще ти кажа кои мразя. Всичко добро уважавам, но не трябва да има дъждобран за сплетни, клюки и доноси, това не понасям. Българинът страда най-много от това. Някои биха път до Брюксел, за да кажат колко грозни, лоши и некадърни сме. Това искам да кажа - българинът не е лош и не е некадърен, кадърно племе сме, народ с многовековна история. И съм уверен, че това, което е останало, ще се развива, напук на скептиците, които смятат, че ще се изгубим. България е райско място - за живот, за бизнес, за възпроизводство. - Изп. директор инж. Иван Марков и другият заместник - инж. Гочо Христов, също са зодия Лъв, помага ли това в работата? - Е, водачът е ясен, нямаме проблеми, готов съм да работя с този екип където и да е и каквото и да е, надявам се и те да искат. - За какво ти остава време извън работата? - Помагам на сина си, на съпругата си. Имам едно хоби - асмите в двора на село. Отглеждам екзотични птици - гълъби, фазани, пауни, дори и щраус имам. Бяха три, остана един, но ще му намеря другарка скоро. - Как Тенчо Кайряков би представил себе си? - Истински, чист, тракийски българин, потомък на заралийските войводи. - Какво си пожелаваш за следващите 50 години? - Да съм жив и здрав, че нещо здравето ми бяга. Да завършим започнатото с екипа, да се роди новата ТЕЦ 4, да се завършат рехабилитиращите се мощности, да си изпълним ние замисленото - с доставките, с подобряването на качеството, на живота на хората. Недоволни винаги ще има, но искам да виждам един колектив, който винаги може да се весели. Защото източномаришките миньори са доказали, че могат много - в трудни моменти винаги са били на линия, а когато дойде време да се веселят - и това умеят. И по смени, и по бригади, и по рудници, и общо. Дано имаме повече поводи. Разговора води

   

0 коментарa

Виж още