Инцидент с руска ядрена подводница. Втори "Курск", ще има ли последствия?

Инцидент с руска ядрена подводница. Втори "Курск", ще има ли последствия?

Най-малко 20 души са загинали и 21 са били ранени при инцидент на борда на руска ядрена подводница от Тихоокеанския флот на Русия, съобщават руските агенции, като се позовават на помощник-главнокомандващия на ВМФ капитан първи ранг Игор Дигало. По думите му при провеждане на ходови изпитания на неназована подводница от Тихоокеанския флот в резултат на непредизвикано сработване на противопожарната система са загинали повече от 20 души. По непотвърдена информация, става дума за подводницата "Нерпа", разработена по проект 971 "Щука-Б", по класификацията на НАТО клас "Akula", на чийто борд е имало 208 души, 81 от които - военнослужещи. Сред жертвите са работници от корабостроителното предприятия и войници. Самата подводница нямала повреди, гласят съобщенията. Радиационният фон в и около нея е в рамките на нормата и според Дигало няма опасност от радиация, тъй като аварията е станала в носовата част на съда, а реакторният отсек не е засегнат. Взето е решение за връщане на подводницата на брега във временната й база и тя се придвижвала натам на собствен ход. Корабът за борба с подводни лодки, "Адмирал Трибуц", осигурил помощ и откарал някои от пострадалите от екипажа в пристанището, съобщават агенциите. Министърът на отбраната Анатолий Сердюков информирал лично президента Дмитрий Медведев за инцидента. Руският държавен глава е разпоредил на главния прокурор Юрий Чайка да се проведе разследване за причините за инцидента, които до този момент остават неизвестни. Възможно е плавателния съд да е подводницата "Нерпа", построена в Амурския корабостроителен завод, според "Морски бюлетин". Изданието предполага, че става дума именно за построената в Амурския корабостроителен завод в Комсомолск на Амур подводница. В края на октомври представители на завода съобщили, че в Приморието започват изпитания на ходовата част на подводница "Нерпа", клас "Akula", според класификацията на НАТО. Според някои данни, на които се позовава Газета.ru именно тя в момента провежда изпитания в Приморския край. Характеристиките на тази подводница: размери - 110 х 14 х 9 м, водоизместимост - до 12.770 тона, реактор - 190 мВт, турбина с мощност 43 000 к.с., подводна скорост - 30 възела, максимална дълбочина на потапяне - 600 м, екипаж - 73 души, въоръжение - 28 ракети или мини. Представителите на флота до този момент не съобщават типа и името на подводницата, нито мястото на инцидента. Според съобщения, категорично опровергани от руските официални власти, подводницата "Нерпа" ("Chakra") трябвало да бъде предадена под аренда за срок от 10 години на Индия срещу $ 650 милиона. Инцидентът с руската подводница от Тихоокеанския флот, отново припомни трагичната съдба на "Курск", потънала през 2000 г. с екипаж от 118 души поради неоказване на помощ. "Курск" потъна по време на маневри в Баренцово море на 12 август 2000 г. вследствие експлозия на торпедо, довела до взривяването на всички останали на борда, което изпрати подводницата на дълбочина 110 м. На 14 август командването на руския флот прецени, че изгледите са спасяване на екипажа са малки. Норвегия и Великобритания предложиха помощта си в самия ден на катастрофата и през следващия. Русия не пожела да приеме чуждата помощ, за да спаси аса на своя ядрен флот. Забавена с един ден поради лошото време, руската спасителна операция започна едва на 15 август. Две миниподводници слязоха една след друга, за да се скачат с "Курск" и да отворят отсека. Те направиха - официално - поне седем опита, завършили без успех поради силните подводни течения. И докато страната изживяваше драмата на "Курск" на живо, президентът Путин бе на почивка на Черно море и се намеси едва четири дни след корабокрушетнието, за да каже, че положението е "критично", но че Русия разполага "с всичко необходимо" за спасяването на екипажа. Когато звуковите сигнали от екипажа секнаха, той най-накрая заповяда на 16 август да се "приеме помощта, откъдето и да идва". Москва прие помощта на Лондон и Осло. Международната спасителна операция започна едва на 20 август. На другия ден норвежки водолази успяха да отворят шлюза да подводницата, която се оказа изцяло наводнена. Властите и тогавашното руско командване бяха обвинени, че са действали прекалено мудно, и остро критикувани заради лъжите им "по съветски" и за нежеланието им да приемат западна помощ, за да спасят евентуално оцелелите. Министерството на отбраната на Япония внимателно следи развитието на ситуацията с руската ядрена подводница, на която поради авария в Японско море в събота загинаха повече от 20 души, предават японските медии. Реакцията на японските военни ще е преди всичко на основата на събраните проби от морската вода и въздуха в района, където се предполага, че се е намирала подводницата, с цел да се анализира и потвърди твърдението на руската страна, че атомният реактор не е пострадал в резултат на произшествието. Това заяви военен експерт, цитиран от медиите. Япония също така смята да извърши наблюдение от въздуха с помощта на разузнавателни самолети "Орион".

   

0 коментарa

Виж още