Как "падналият ангел" и SERGO ще ни откажат от изборите

Как "падналият ангел" и SERGO ще ни откажат от изборите

Словесното бойно поле, което минираха лидера на БСП Сергей Станишев и неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в продължение на няколко месеца, започна да взривява политическия пейзаж далеч преди финалния изборен щурм. От леки закачки и поучителни бележки за боклука и "Топлофикация" словоблудствата на двамата партийни гладиатори стигнаха до крайни улични похвати в обхвата на квалификациите"мутри" и "хомосексуални нагласи". И докато Бойко не излиза от коловоза на едноличен партиен титан, то Серго атакува ГЕРБ вече с цялата си армада. Премиерът спря да се дистанцира от предизборното боричкане и посочи недвусмислено ГЕРБ за свой основен враг преди парламентарния вот. Настървени от съществуващата опасност да изпуснат властта догодина, 400-те делегати на националната среща на младите социалисти използваха случая за събирането си преди дни повече за критики и нападки срещу Бойко Борисов, отколкото за градивни идеи и мисъл за партиен прогрес. Младите червени активисти тропнаха по масата и декларираха, че предпочитат да правят политика с Доган, отколкото с Пашата, имайки предвид Румен Николов, бивш съдружник на Борисов. Серго пък се удари гордо в гърдите и изкрещя в лицето на предизборния си опонент, че не изпитва никакъв страх нито от ГЕРБ, нито от самия Бойко Борисов, сякаш за да доукраси екшън фасадата на градоначалника. Станишев категорично заяви, че няма да допусне страната да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия обществен живот. Заговори и за митове, балони и оръжието на популизма. И в потока на всички тези първични закачки всичко отново падна в политическата долина, завладяна от клишето "крадеца вика, дръжте крадеца". Премиерът, в чието правителство има повече подсъдими от присъстващи в парламента и мандат, изпълнен с показни разстрели и побои, заговори за мутризация, а кметът, който не можа почти цяло управление да се пребори с боклука проплака, че министър-председателят му цапал "Борисовата градина". Независимо че тези словесни брътвежи се превърнаха в ежедневие и много хора привидно не им обръщат внимание, те за пореден път заключиха бедния гласоподавател в тъмницата на популизма, а излизане от там няма да има поне до първите официални изборни резултати. В общото разбиране за избирателите, те често цинично са описвани като пасивни зрители, на които с правилната техника може да се продаде почти всичко. Цяло множество стратези създават публичния образ на кандидатa и електоратът отдавна не си прави илюзии. Това обаче важи за по света! В Америка Барак Обама беше представен като човек, който не знае колко щата има САЩ, а Джон Макейн още не бе разбрал, че студената война е свършила. Но всичко това се правеше със стратегия. Избирателите отвъд океана трябваше да се опитат да разгадаят нещо по-голямо и дългосрочно в това уж дребнотемие. Трябваше да разберат достатъчно ли е подготвен 47-годишният сенатор Обама за за президент? При нас толкова дълбокомислени стратегии едва ли има кой да разработи, а и за сравнение между предизборните щабове няма смисъл дори да се помисля. Жалкото е, че при нас дори дребнотемието е хаотично. Двама партийни лидери се джавкат в предизборния двор с единствената мисъл да не допуснат на другия да захапе кокала. Няма го дори добрия стопанин в лицето на народа, който може да подаде желания кокал без да му се отхапе ръката. Тук борбата е за насилственото му взимане! За Станишев и Борисов сякаш вече не съществува никой. Словесната им война стигна до такива измерения, че гласоподавателят вече не е субект, който да бъде спечелен. Той се приема по презумция. И ако в cилно персонифицираната американска политика кандидатпрезидентските бисери имат нещо като своя собствена история, то у нас Станишев и Борисов градят напълно нов пейзаж. Тук сякаш никой не мисли за собсвения си облик и се компрометира по всякакъв начин с единствената задача да захапе противника. И в целия този поток на словесни престрели гласоподавателят си задава все по-често въпроса: "За какво да гласувам?". Нестихващият спор между Бойко Борисов и Сергей Станишев дори започна да бяга от облика си на панаирджийски карнавал за структурирането на следващото мнозинство. В момента всички това, на което сме свидетели само затвърждава у хората дълбокото презрение към онова, което се случва и създава дълбокото отвращение от онова, което ги управлява. Тъжното в цялата тази работа е, че българските граждани реагират с отказ от участие в политическия процес, което възпроизвежда възможността подобни фигури да бъдат в рамките на българския политически елит. Същият този политически елит, чийто речников запас превърна предизборния диалог в свада, и за него се говори положително само онлайн флиртовете с млади социалистки. За премиера ще е жизнено важно да разбере, че вместо да охажва симпатизантките си със звучния псевдоним SERGO, трябва да помисли какво може да стори за народа в дните, които му остават на власт. Защото статусът на "социалист по убеждение, премиер - най-малко до следващите избори, след тях - пак" не само не убеждава народа, че е по-достоен от определяния като "паднал ангел" Бойко Борисов, но и доунищожава вярата на гласоподавателя в смисъла на изборния вот.

   

0 коментарa

Виж още