Календар: Парижкият мир (1856-а), "Мълчанието на агнетата", Гойя и Ван Гог

Календар: Парижкият мир (1856-а),  "Мълчанието на агнетата", Гойя и Ван Гог

Със заповед на военния министър Коста Томов е учреден почетен знак "За спасяване на знаме". Отсечени са само 100 такива знака (1922). На същия ден започва “аферата Рашенов”, след като румънската полиция арестува ръководителя на нелегалното българско националноосвободително движение в Добрич Александър Рашенов и разкрива неговата мрежа. Арестувани са над 400 души, а на 11 септември 1923 съдът в Кюстенджа осъжда 72-ма българи за заговор срещу държавата. През 1944 година самолети на съюзническата авиация атакуват градовете София, Фердинанд (дн. Монтана), Враца, Лом. В операцията участват 600 самолета, а от българската противовъздушна отбрана са свалени 4 “летящи крепости” и 3 изтребителя. По света: През 1814 г. в Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм І. През 1842 година в САЩ е проведена първата операция с пълна упойка. Подписан е Парижкият мирен договор, с който завършва Кримската война между Русия и Османската империя (1856 година). Договорът временно прекратява руското влияние на Балканите. Черно море остава неутрално и е затворено за военни кораби. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция. С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия, с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил гр. Болград. През 1946 година церемонията по връчването на филмовите награди “Оскар” се предава за пръв път по радиото. Пак на “Оскар”, но през 1992 година филмът “Мълчанието на агнетата” печели пет награди - за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля на Антъни Хопкинс, главна женска роля на Джоди Фостър и адаптиран сценарий. През 1981 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън е ранен от 25-годишния Джон Хинкли. При стрелбата е ранен и прессекретарят му Джеймс Брейди. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. Двама големи художници са родени на тази дата – Франсиско Хосе де Гойя и Винсент Ван Гог. Франсиско Хосе де Гойя и Лусиентес е роден на 30 март 1746 г. Той е испански художник и гравьор. Учи живопис в Сарагоса при художника Х. Лусана и Мартинес. Около 1769 г. отива в Италия. Получава Втора премия от Пармската художествена академия за картина с античен сюжет (1771 г.) и се връща в Испания, където рисува икони и фрески в духа на късния италиански барок. Около 1773 г. се преселва в Мадрид и създава повече от 60 пана, които служат като модели за килими в кралската килимарска работилница (1776-1780 г., 1786-1791 г.). От 1780 г. е избран за член на Мадридската художествена академия. През 1785 г. става зам.-директор, а от 1795 г. – директор на живописното отделение. През 1786 г. е назначен за придворен живописец, тринадесет години по-късно е първи живописец на краля . През 1790-1800 г. портретното творчество на Гойя достига изключителен разцвет. Негови художествени произведения са: "Голата Маха", "Облечената Маха" (ок. 1802 г.). Особено интересна е първата голяма серия офорти "Капричос" (1793-1797 г.). Създава картини с исторически характер "Разстрел на въстаници през нощта на 3 май" (1814 г.). Негови творби са още "Кралското семейство", "Мадридски панаир", "Ложа в цирка за бикове" и др. Неговите офорти "Борба с бикове", "Капричос", "Ужасите от войната" и др. му спечелват световна известност. Холандският художник Винсент Ван Гог е роден на 30 март 1853 г. Представител на постимпресионизма. След като заминава за Париж се свързва с кръга импресионисти "Татко Танги". Умира на 47-годишна възраст, 2 години след съвместната си работа с П. Гоген в Арл, където прави опит за самоубийство. Произведенията му от първата половина на 80-те години са издържани в сумрачна гама, изпълнени със страстна емоционалност, остродраматично възприятие на живота и социален протест. След 1888 г. създава трагични образи, изпълнени в експресивен маниер. Автор е на над 300 платна, между които: "Нощно кафе", "Слънчогледи", "Път с кипариси", "Портрет на доктор Гаше", "Татко Танги", "Автопортрет с лула", "Пейзаж в Овер след дъжда" и др. На 30 март са родени още: През 1432 година - султан Мехмед ІІ Фатих (Завоевател) – покорителят на Константинопол (през 1453 година), историкът Иван Кепов, композиторът Борис Карадимчев, рокмузикантът Ерик Клептън. На 30 март умират: при с. Цапарево загива мичман Тодор Саев - командир на чета в Македония (1903), австрийският философ-мистик Рудолф Щайнер, генерал Васил Кутинчев (участник в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд пред Сръбско-българската война).

   

0 коментарa

Виж още