Календар 14 май: Църковно-народен събор в Цариград, Военно-политическа организация на Варшавския договор, Йосиф Петров, ген.Владимир Вазов

Календар 14 май: Църковно-народен събор в Цариград, Военно-политическа организация на Варшавския договор, Йосиф Петров, ген.Владимир Вазов

На днешния ден през 1871 година Църковно-народният събор в Цариград приема устава на Екзархията и го представя на Високата порта. Върховната национална организация на Българската православна църква е учредена със султански ферман през февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската Екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. През 1955 година по време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен. На днешния ден през 1909 година е роден е Йосиф Лалев Петров - български поет дисидент. Родом е от с. Чирен, Врачанско. Първите му стихотворения срещу насилието са от 30-те години: "Април 1925", "Тъжовна пролет", "Дни", "Селска орис" и др. Член и деец е на БЗНС от 1933 г. Работи като учител в София и Бяла Слатина (1937-1942 г.). Стипендиант е в Германия (1942-1943 г.). Директор е на Занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник е в Министерството на земеделието (1945-1948 г.). След унгарските събития (1956 г.) е въдворен на о-в Персин край Белене (престоява до 1959 г.). Почетен председател е на VII Велико НС (1990 г.). През 1990 г. излиза книгата му "Вик от каторгата". Други съчинения: "Родна земя. Стихове" (1939 г.), "Под развети знамена. Стихове" (1944 г.), "Селски и войнишки хуморески" (1945 г.), "Босилкова китка. Народни мотиви" (1946 г.), "Оранжева земя. Стихове" (1947 г.), "Чорапът се разплита. Комедия" (1948 г.). Умира през октомври 2004 г. През 1868 година, на 14 май е роден Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г.

   

0 коментарa

Виж още