Календар 16 април: Търновската конституция, Елисавета Багряна, Чарли Чаплин, Анатол Франс

Календар 16 април: Търновската конституция, Елисавета Багряна, Чарли Чаплин, Анатол Франс

На 16 април 1879 година е приета Търновската конституция. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Първата българска конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална. Извършен е атентат в софийската катедрала “Св. Неделя” по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.). Той представлява отговор на масовия терор на сговористкото правителство срещу левите сили в страната след държавния преврат на 9 юни 1923 г. до пролетта на 1925 г. Най-напред са смазани Юнското въстание (1923 г.) и Септемврийското въстание (1923 г.), след което се пристъпва към физическото ликвидиране на отделни партийни функционери. В началото на януари 1924 г. е прокаран и Законът за защита на държавата, по силата на който през април същата година са забранени БКП (т. с.) и нейните поделения в лицето на Комсомола и кооперация “Освобождение”. На 16 април 1893 година е родена Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) – българска поетеса. Завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Известно време е гимназиална учителка. От 1921 г. активно участва в литературния живот на България. През 1927 г. издава стихосбирката си “Вечната и святата”. Елисавета Багряна е авторка на “Звезда на моряка” (1932 г.), “Сърце човешко” (1936 г.), “От бряг до бряг” (1962 г.) и др. Поезията й е превеждана на повече от 25 езика. Умира на 23 март 1991 г. в София. На 16 април 1889 година е роден Чарлз Спенсър Чаплин - английски актьор, сценарист, режисьор, продуцент и композитор от английски произход. Баща е на Дж. Чаплин. От 1898 г. пее и танцува на сцената. От 1907 г. е в трупата на Фред Карно, където усъвършенства майсторството на акробатиката, пантомимата и клоунската техника. През 1923 г. създава своя фирма “Чарлс Чаплин филм корпорейшън”. От 1923 г. започва да снима авторски пълнометражни филми, които са образцово реализирани. По времето на маккартизма напуска САЩ (1953 г.), преселва се в Швейцария и се връща триумфално за кратко в Америка през 1972 г., за да получи специалния “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Между 1923 г. и 1967 г. създава “Парижанката” (1923 г.), “Треска за злато” (1925 г.), “Циркът” (1928 г., “Оскар”), “Светлините на града” (1931 г.), “Модерни времена” (1936 г.), “Диктаторът” (1940 г.), “Господин Верду” (1947 г.), “Светлините на рампата” (1952 г., “Оскар” ‘72 за музика), “Един крал в Ню Йорк” (1957 г.), “Графинята от Хонгконг” (1967 г.). През 1972 г. получава “Златен лъв” във Венеция за цялостен творчески принос. През 1964 г. издава “Моята автобиография”. За живота и творчеството му са заснети редица филми, сред които по-значими са “Джентълменът-скитник” (1977 г.), “Неизвестният Чаплин” (тв, 1983 г.) и “Чаплин” (1992, реж. Ричард Атънбъроу). На 16 април 1844 година е роден Анатол Франс (псевдоним на Анатол Франсоа Тибо) - френски писател. През 1896 г. става член на Френската академия на науките. Литературната си дейност започва като журналист и поет. Известността му идва след публикуването на романа “Престъплението на Силвестър Бонар” (1881 г.). Философските му възгледи намират най-пълна изява в сборника с афоризми “Градината на Епикур” (1894 г.). В края на 90-те год., по времето на делото Драйфус, пише тетралогията “Съвременна история”. В началото на ХХ в. се сближава със социалистите, занимава се усилено с публицистика (във вестник “Юманите” през 1904 г. публикува социално философския роман “На белия камък”). След 1905 г. издава романите: “Островът на пингвините” (1908 г.), “Седемте жени на Синята брада” (1909 г.), “Боговете са жадни” (1912 г.), “Въстанието на ангелите” (1914 г.). В последните години от живота си завършва цикъл спомени - “Малкият Пиер” (1919 г.) и “Живот в цветя” (1922 г.); работи над философските “Диалози под розите” (1917-1924 г., публ. 1925 г.). През 1921 г. получава Нобелова награда за литература за 1921 г. Берлин е провъзгласен за столица на Германия на 16 април 1871 година. Берлин има население от 3 388 000 души (по преброяване от 2002 г.). Градът е основан в началото на ХІІІ век, член е на Лигата Ханза през ХІV век. Става резиденция на Хохензолерните, както и Бранденбургска столица. Последователно е столица на Прусия (от 1701 г.), Германската империя (1871 – 1918 г.), Ваймарската република (1919 – 1913 г.) и Третия райх (1933 – 1945 г.). През втората световна война по-голямата част от града е унищожена от съюзнически бомбардировки. През 1945 г. е разделен на четири окупационни зони – американска, британска, френска и съветска. Трите западни сили обединяват секторите си в обща икономическа единица през 1948 г. СССР реагира с берлинската блокада. Когато независими правителства са установени в Източна и Западна Германия през 1949 г., Източен Берлин е превърнат в столица на Източна Германия, докато западен Берлин, въпреки че е обкръжен от територии на Източна Германия, става част от Западна Германия. Продължителната имиграция от източен в Западен Берлин през 50-те години на миналия век довежда до издигането на Берлинската стена през 1961 г. Районът веднага се превръща в най-яркото съсредоточие на Студената война. Драматичното събаряне на стената през 1989 г. отбелязва рязката международна политическа промяна, която съпътства края на съществуването на Съветския съюз. През 1991 г. Берлин е обединен отново в столица на Германия, прехвърлянето на правителството от Бон завършва през 1999 г. В Берлин се намира Берлинският университет, Шарлотенбургският дворец, Бранденбургската порта, Берлинският зоопарк и Берлинската опера и е дом на Берлинския филхармоничен оркестър.

   

0 коментарa

Виж още