Календар 8 април: княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза, Нишкият валия напада въстаници,Йълдъз Ибрахимова

Календар 8 април: княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза, Нишкият валия напада въстаници,Йълдъз Ибрахимова

На 8 април 1893 г. княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Парма в Пианоре, Италия. Италианската принцеса е родена на 17 януари 1870 г., дъщеря е на пармския дук Роберт и на принцеса Мария Пия Бурбон. Тя е първата съпруга на княз (цар) Фердинанд I. От брака си те имат 4 деца. Борис III, княз Търновски е на българския престол от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той има един брат - Кирил Преславски, и сестри Евдокия и Надежда. Княгиня Мария Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема преминаването на първородния си син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г. Княгинята умира на 30 януари 1899 г. и е погребана в католическата църква “Св. Лудвиг” в Пловдив. На 8 април 1841 година Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание от 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф от 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци. Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за “успокоение” на въстаналото население. На осми април 1952 година е родена е Йълдъз Ибрахимова - българска джазпевица. Завършва СМУ “Любомир Пипков”, София, а след това специалност “Класическо пеене” и Теоретичния отдел на Музикалната академия. Ибрахимова притежава изключителен глас с диапазон от 4 октави, много прецизна техника и познава в детайли джазимпровизацията. Това й дава възможност спокойно да интерпретира различни произведения: от фолклор през класическа музика и джаз до цигански песни. Ибрахимова работи като музикален редактор в БНР. Вокалният й дебют е през 1975 г. в Клуба на СМД с квартета на Марио Станчев. Певицата работи с всички изявени джазмузиканти в България: Л. Денев, О. Видев, В. Николов, “Бели, зелени и червени”, “Джаз линия”, Петър Петров и оркестър “Русе”, А. Дончев и “Акустична версия”, А. Вапиров, И. Папазов-Ибряма, Т. Спасов и др. Забележителни са соловите акапелни изпълнения - във филмите “Акатамус” и “Мера според мера” на Г. Дюлгеров, “Лабиринти” на А. Кулев, в много анимационни и документални филми, в съчетанията на “златните момичета” на Н. Робева, в много пърформънси и съвместни изяви с художници. Първата международна изява на Ибрахимова е през 1981 г. на джазфестивала в Ниш. В края на 80-те години на ХХ век след ангажиментите й с Лайош Дудаш (албумът “Chamber Music Life” е записан в Бон през 1990 г.) и Антоан Ерве (албумът “Paris-Zagreb” е продукт на европейското турне с квинтета на Ерве ) тя е популярна и в Европа. Следват участия на фестивали и концерти по целия свят, където тя представя България. През 1993 г. Ибрахимова се установява в Анкара, след като се омъжва за турския политик Али Динчер. Връзката й с България не е прекъсната - тя концертира активно, кани български музиканти за записи и концерти в Турция, сътрудничи за гостуването на турски музиканти в България. А. Кулев създава за Ибрахимова документален филм “Лабиринти”. На осми април 1848 година умира Гаетано Доницети - италиански композитор. Роден е на 29 ноември 1797 г. в Бергамо. Обучаван е и е напътстван от оперния композитор Симоне Маир (1763-1845 г.). Операта “Zoraida di Granata” на Доницети има успешна премиера в Рим през 1822 г., но “Анна Болена” от 1830 г. прави името му международно известно. По-късните му успехи включват “Любовен еликсир” (1832 г.), “Lucrezia Borgia” (1833 г.), “Lucia di Lammermoor” (1835 г.), “Roberto Devereux” (1837 г.), “Дъщерята на полковника” (1840 г.) и “Дон Паскал” (1843 г.). Невероятно продуктивен, Доницети е в състояние да създаде цялостна опера в рамките на седмици. Завършва почти 70 опери, както и повече от 150 други творби и стотици песни. Автор е и на оперите “Фаворитка” и “Лучия де Ламермур”.

   

0 коментарa

Виж още