Корупцията в България расте, а наказанията намаляват

Корупцията в България расте, а наказанията намаляват

Корупцията в България се връща към най-високите си нива от преди 8 години, а за сметка на това наказуемостта й намалява. През 2008 г. броят на корупционните транзакции нараства до около 175 000 средномесечно или около 2 100 000 годишно. За българските граждани корупцията се очертава като най-важният проблем, пред който е изправена страната. Делът й се повишава повече от два пъти през последните четири години - от 31 % през март 2004 г. до 64,7 % през 2008 г. Това са само част от изводите в деветия годишен доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Този път е озаглавен "Престъпление без наказание. Противодействие на корупцията и организираната престъпност в България". Изводите му са важни, защото обичайно стават аргументи в критиките на САЩ и Европейския съюз по отношение на властите в България. Достатъчно е да се припомнят изследванията на ЦИД за обществените поръчки, безмитната търговия, сивата икономика, контрабандата, организираната престъпност, корупцията в здравеопазването, митниците, образованието и данъчната система... За разликата от последните два-три предишни доклада, в които се говореше за намаляване или поне застой на корупционните нива, този път анализът е силно критичен, а на моменти дори унищожителен. В условията на задълбочаващата се стопанска рецесия у нас докладът регистрира спад в антикорупционните усилия през първите две години от пълноправното ни членство в ЕС. Според анализаторите високите обществени очаквания за преодоляване на този тежък проблем не са оправдани заради продължаващата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Все пак се посочват и някои позитивни тенденции, резултат от членството в ЕС и устойчивия икономически растеж през последните 10 години, както и от някои целенасочени антикорупционни действия на българските власти. Така административната корупция при бизнеса намалява с 50 % след приемането ни в ЕС и с плавното понижаване на дела на скритата икономика и различните нейни проявления - укриване на доходи, данъци и заетост. В стойностно изражение скритата икономика се оценява на около 10 млрд. лв. през 2008 г. Предприетите законодателни и административно-организационни промени в областта на конфликта на интереси, обществените поръчки и др. са стъпка в правилна посока, но ефектът от тях няма да може да бъде оценен преди края на 2009 г. Авторите на доклада отчитат и като значителен антикорупционен ефект прекратяването на безмитната търговия на сухопътните гранични пунктове. Дотук хубавото свършва. В анализа се твърди, че основно предизвикателство пред страната остава практическата безнаказаност на корупцията и организираната престъпност във високите етажи на властта. В периода 2007-2008 г. се наблюдава намаляване на наказуемостта на тези престъпления. Наказателните дела и присъди за рушвети остават непропорционално малко на фона на оценките за разпространението на корупцията в страната. Мнозинството от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления (80% за периода 2004 - 2007 г.) въобще не достигат до съда и се спират или прекратяват още на фазата на разследване. Значителна част от стигналите до съд дела (над 1/3 за периода 2000 - 2007 г.) не завършват с осъдителна присъда и обвинените не получават никакво наказание. На фона на тази безнаказаност системата за мониторинг на ЦИД регистрира устойчива тенденция на нарастване на корупцията. Все пак се сочи, че корупционният натиск на администрацията над бизнеса е намалял близо три пъти и в момента е по-малък отколкото в Гърция, Литва и Румъния и е съпоставима със страни като Португалия, Турция или Полша. В същото време обаче нараства усещането за корупционен натиск сред населението - т.нар. малка масова корупция и за увеличаване на нивата на политическата подкупност. За първите 9 месеца на миналата година са образувани само 102 досъдебни производства и са внесени 132 обвинителни акта за корупционни престъпления. Дори през 2002 г. има повече образувани дела и внесени обвинителни актове - съответно 171 и 238. Или иначе казано се наблюдава намаляване на интензивността на наказателната репресия по отношение на корупцията и организираната престъпност. След подобренията във функционирането на съдебната система - разтоварването й от регистрацията на фирми, създаването на спецзвена за противодействие на корупцията и организираната престъпност, растат обществените очаквания за конкретни резултати. В доклада се отчита и че антикорупционните инициативи на българското гражданско общество са били силно ограничени както от недостатъчните или неправилно насочените ресурси, така и от опитите за завладяване на гражданското общество от представители на държавната администрация. Така България притежава много от характеристиките на страна, засегната от политическа корупция. Все по-ясно се очертава оправдаването на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за целенасочено облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор. Като фрапиращ пример се посочва практиката на замени на държавни и общински имоти (гори и земи), при които без оценка на икономическата целесъобразност се прехвърлят държавни гори и земи в инвестиционно най-привлекателните местности на страната срещу такива в по-изостанали региони. По консервативни оценки, загубата за държавния бюджет само за 2008 г. от пропуснати приходи при подобни замени възлиза на 1,5 млрд. лева. Загубата за обществото - от нанесени екологични щети, приватизирането и затварянето на природни ценности и др. - е неизмерима. Като нов елемент в доклада е анализът на навлизането на корупционни практики в сферата на неправителствените организации (НПО), които традиционно се оценяват като най-малко корумпирани в сравнение с другите сфери. В периода 2000-2007 г. сферата на НПО се е увеличила пет пъти, а повечето от новите организации са били създадени като инструмент за правомерен допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта. 76% от депутатите, 75% от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90 % от кметовете на общини в България участват в управителните съвети на НПО С влизане в сила на закона срещу конфликтите на интереси всички те трябва да напуснат постовете си. В същото време се отбелязва, че малцина са декларирали бързо намерението си да го направят. Изчислено е, че между 550 и 750 души от задължените да декларират конфликти трябва да напуснат неправителствени организации. Анализът сочи още, че с постепенното оттегляне на чуждите държавни и частни донори българското правителство е станало определящ фактор във финансирането на тези организации. Парите, контролирани от правителството (от бюджета или от ЕС) за НПО през 2008 г., са близо 40 % от цялото проектно финансиране през 2006 г. Всички слабости и корупционни рискове, свързани със стратегическото целеполагане и обществените поръчки, се пренасят и в тази сфера. Така освен за обръчи от фирми вече може да се говори и за обръчи от неправителствени организации. И организираната престъпност продължава да се отчита като основен източник на политическа корупция. Условно са очертани три типа криминални структури - силови предприемачи, бизнесмени, които си осигуряват конкурентно предимство на пазара чрез спестяване на мита, данъци, такси, и политически инвеститори (олигарси). На местно равнище контролирането на публични ресурси в полза на малка група предприемачи е особено фрапантно. Групи от 2-3 до 5-6 лица (или семейства) успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции - полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура, се твърди в доклада. Наред с овладяването на най-високите етажи на властта - правителството и ръководствата на управляващите политически формации, не по-маловажен приоритет при олигархичния модел е влиянието над депутати, над държавната администрация и над съдебната система. Подобна симбиоза им позволява да контролират държавни предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки, да "печелят" всички свои дела в съда, да получават специални клаузи в законите и т.н. При този модел процесът е двустранен - олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация. Критична е оценката и за разпределянето на бюджетния излишък - раздаването на 1-2 милиарда лева в рамките на 1-3 месеца, според анализа допълнително влошава прозрачността и ефективността на разходите. Предупреждава се, че пазарът на обществени поръчки представлява нарастващ риск за политическа корупция и се създават условия за формиране на трайни клиентилистко-монополистични мрежи. Посочва се, че ако през март 2003 г. 45 на сто от фирмите са участвали в обществени поръчки, сега те са едва 10 на сто. При очаквания съществен спад в държавните приходи през 2009 г. българското общество не може да си позволи повече да толерира неефективно управление на държавните средства. Затова и България трябва да предприеме решителни стъпки за преодоляване на идентифицираните в доклада две фундаментални липси на антикорупционните реформи в страната: политическа воля и административен капацитет.

   

0 коментарa

Виж още