Костов- синият Янус в политиката

Костов- синият Янус в политиката

Ако в предхристиянските времена бог Янус е бил изобразяван с две или с четири лица и поради това е станал символ на двуличието, то в модерния български политически живот ролята му спокойно може да бъде дадена не на кой да е, а на Иван Костов. Впрочем Костов обича да влиза в различни роли. На загрижения Държавник или на отегчения от народа си Политик, който ще стои и ще чака простият българин да го стигне, или на строгия, но справедлив Опозиционер, който се бори за силна България. Или на Командира, който с устремен в бъдещето взор държи в едната си ръка юздите на партията СДС. Тук в скоби ще кажа, че СДС се оказа по-жилава, отколкото Костов явно предполагаше, и не само устоя, но и укрепи доверието на обществото като модерна европейска десница. Засега. Дотук със скобите, за да се върнем на днешната политическа сцена. Сега Иван Костов си избра ролята на Обединителя Обединителя на десницата, която той лично разедини. Невероятно, но факт. Първо разбиваш нещо на парчета, после искаш да ги залепиш. Възможно ли е залепеното да е здраво, скоро ще разберем. А засега Костов се написа Обединител. Тази роля му е изключително нужна, тъй като на всяка цена иска да влезе на висок пост в следващото управление. И затова се предлага, пуска оферти във всички посоки. Планът е изключително прост. Тъй като партията на Иван Костов "Демократи за силна България" има одобрение едва от около 2%, което граничи със статистическата грешка, и не е възможно да влезе в следващия парламент, Командира реши и си взе локомотив в лицето на СДС, който да го направи отново депутат. След осемгодишно опозиционерстване със затихващи функции за Командира е от жизненоважно значение да бъде в управлението. Затова преговаря с ГЕРБ, но не пропуска да отправи и политическа заявка към БСП. Все пак не се знае кой ще съставя следващия кабинет. Или както се казва, за всеки, който го пожелае "Аз мога да работя с много хора. Мога да работя с БСП", каза в ефира на една от телевизиите Иван Костов и с това предизвика вълна от възмущение в средите на десницата. "Спомнете си, че аз бях начело на управлението, когато БСП се включи в консенсуса за евроатлантическите ценности и се извърши този голям геополитически завой, страната застана силно на курса на европейско членство и на курса за членство в НАТО", подчерта още Командира. Впрочем, това с безпринципността не е за сефте, както се казва. За да опресним спомените на някои, ще припомним, че не друг, а тъкмо Иван Костов, бягайки от отговорността за провала на изборите през 2001 г., нарече СДС тяло без дух и определи членовете на синята партия като клиентелисти. И то при положение, че тъкмо неговото управление създаде клиентелата. Сега явно се оказа, че тялото СДС може да пренесе духа на Костов и самия него в следващия парламент. По същия безпринципен начин се мени отношението на Командира и към другия му бъдещ партньор Бойко Борисов. „...ние с моя шофьор търсим онази дупка, която той е запушил след изборите, и не можем да намерим тази дупка. Знаете ли, пътуваме из София и непрекъснато, като се тресне колата някъде в дупка, непрекъснато се питаме къде е онази дупка, която е запълнена от Бойко Борисов.", през смях пита Костов в ефира на телевизията. Да не говорим за бившите царисти, които бяха оплювани от сутрин до здрач, а сега в лицето на БНД са твърде харесвани за коалиционни партньори. Дори кратка ретроспекция обаче показва, че всички досегашни политически проекти на Иван Костов са се проваляли. Най-пресният пример за това, разбира се, е "Демократи за силна България", която, ако не се яви на предстоящите парламентарни избори в коалиция със СДС, ще премине в историята по-скоро като малка секта, отколкото като модерна партия. Това обаче е последният провал на Командира. Преди 12 години, носен тогава на вълната на народно недоволство от некадърното управление на Жан Виденов, Иван Костов осъществи първия етап от проекта си за унищожаването на СДС, като на мястото на широкоспектърната демократична коалиция СДС създаде партията СДС. Така се сложи началото на модела на диктатура и еднолично управление на Иван Костов Видни и значими фигури на политици от десницата бяха отстранени, а членовете на партиите от някогашната коалиция СДС бяха белязани с термина "присъдружни" и изтикани в периферията. Началото на края на идеята СДС беше положено тъкмо от новата синя партия, в която при мириса на властта навлязоха кариеристите и купуващите си постове чиновници. Да не забравяме, че тъкмо в годините си като министър-председател Иван Костов назначаваше за министри БКП партийни секретари като Петър Жотев и че на него принадлежи твърдението, че антикомунизмът вече е ненужен. В личен план със сигурност можем да кажем, че за Иван Костов антикомунизмът никога не е бил нужен, защото биографията му по-скоро е свързана с БКП. Дори и след 10 ноември 1989 г. той пише две статии за "Работническо дело", в които учи БКП как да унищожи младата опозиция Не друг, а главният асистент от ВМЕИ Иван Костов написа за партийния орган "Работническо дело" статията "Никаква отсрочка". Магистралният труд излиза на 30 ноември 1989 г. В Костовата статия няма лозунги "Долу БКП!". Тя е апел за непокътната и силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите на комунистическата партия. За сведение на по-младото поколение - държавната власт тогава е в ръцете на БКП. Така че толкова за антикомунизма. Да не говорим за отношението на Иван Костов към репресираните от комунистическия режим или за това, че не бяха разсекретени досиетата. В спомените си бившият президент Желю Желев, Венцислав Димитров и други политици от зората на демокрацията споменават, че Костов първо се е предлагал на Андрей Луканов да участва от страната на БКП/БСП на кръглата маса, а след това е дошъл при СДС. Но ако това са спомени, които можем да поставим под съмнение, не можем да не си спомним, че все пак Иван Костов беше министър на финансите в коалиционния кабинет на Димитър Попов. Навярно това дава и основание на някои и днес да подозират, че Командира търси място под управленското слънце в някакъв своеобразен експертен кабинет. За жалост политическите проекти на Костов един след друг се провалят След като излезе от властта със сринато доверие в СДС, Костов не само не пожела да се оттегли с достойнство, но и упорито стоя начело на партията два месеца. Време, в което доверието в синята формация допълнително се срина. Най-сетне Костов се оттегли от ръководството на СДС, но запази влиянието си чрез Екатерина Михайлова, която застава начело на синята партия. След като за лидер на СДС беше избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглави група народни представители, които се отделиха от СДС в нова парламентарна група на ОДС. А по-късно основа партията "Демократи за силна България", която участва в парламентарните избори през 2005 г. Следват един след друг провалените проекти. През 2005 г. по настояване на Иван Костов обединените десни партии в София издигнаха за кандидат-кмет неубедителната фигура на Светослав Гаврийски, който остана трети на първия тур на местните избори. През 2006 г. отново под диктата на Костов беше наложен за общ десен кандидат за президент 78-годишният конституционен съдия Неделчо Беронов И Беронов остана трети на първия тур на президентските избори. През 2007 г. партията на Костов ДСБ заедно със СДС издигна за градоначалник на София кандидатурата на Мартин Заимов, който не успя да се пребори с претендента на ГЕРБ Бойко Борисов. Сега навярно сме пред прага на поредния му провал. А трезвомислещите политици в дясно вече отказаха участие в дясна коалиция при условията на Иван Костов. Аргументите им са, че няма да приемат поставяните от "модела Костов" изисквания, ултимативен тон и в същото време - прилагане на двойни стандарти. Противопоставянето е решително срещу модела на диктатура, разрушил през годините дясното. Сега със същите методи, но под прикритието на „голяма дясна коалиция" Обединителят действа чрез натиск, поставяне на условия, прилагане на двойни стандарти, за да реализира отново дясно разединение. Такова разединение, разбира се, обслужва нечии интереси. Сещате ли се чии?!

   

0 коментарa

Виж още