Кризата отново разделя Европа на богати и бедни

Кризата отново разделя Европа на богати и бедни

Икономическата криза в Европа започна да засяга дори устойчива икономика като тази на Чехия, коментира “Ню Йорк таймс”. Безработицата расте, а от Националната банка на страната обявиха, че очакват БВП да намалее с около 0,3 %, за разлика от ръста от 4 % през 2008 г. Колко зле ще стане ще се види по-късно. Според оптимистите в Чехия обаче страната трябва да се справи по-добре от държавите на изток, много по-зависими от заемите на западни банки и с по-слаборазвита икономика. Действително, …кризата заплашва да разшири икономическото разделение в Източна Европа, като богатите и добре управлявани страни като Чехия понасят по-добре спада, оставяйки по-слабите си съседи далеч назад. “Очакванията за катастрофа са насочени към Източна и Централна Европа”, заяви Герно Митендорфер, австрийският управител на “Ческа Спорителна”, голяма чешка банка, собственост на австрийската „Ерсте груп”. „Но паникьосаните инвеститори грешно поставят всички страни в региона в една група, като истината е, че разложението не е широкоразпространено”, коментира финансистът. Най-уязвими са новите страни-членки. Анализаторите от “Мудис” предупредиха в свой доклад, че западните инвеститори в източноевропейски банки са поставени под натиск да изтеглят капитала си от страните, вече издъхващи от бюджетен дефицит и външни дългове. Според доклада най-застрашени са балканските страни, Унгария, Хърватия и Румъния. Най-голямата жертва на кризата в Източна Европа може да се окаже неограниченият капитализъм, прегърнат с готовност от страните, излезли от комунистическия режим. Хиляди хора излязоха по улиците в Полша, Латвия, България и другаде, разгневени от липсата на социална сигурност. Финансовата и икономическа криза удари изключително сериозно страните от Източна и Централна Европа. По този начин тя постави под въпрос успеха на разширяването на ЕС и показва докъде достигат границите на солидарността на страните-членки на съюза, пише френското издание “Алтернатив Економик”. През октомври 2008 г. Унгария бе принудена да поска помощ от 20 милиарда евро от Международния валутен фонд и ЕС, Латвия я последва през декември. Кои ще са следващите: прибалтийските страни не се справят особено добре, a …положението в Румъния и България е нестабилно. Досега разширяването на ЕС с 10 нови страни през 2004 и с България и Румъния през 2007 година можеше да се разглежда като успех. Тези 12 държави обаче носят едва 8% от брутния вътрешен продукт на ЕС, а представляват 21% от населението на съюза. С други думи нивото на живот в Източна Европа остава по-ниско от средното за Европа. Внезапно международната икономическа и финансова криза удари силно много страни от Централна и Източна Европа, като …държавите изпитват пълния ефект от отварянето на икономиките си и неразумното теглене на кредити… от последните години, коментира вестник “Айриш таймс”. След период на бърз растеж, сега икономиките им се свиват рязко, с много негативни последствия. Латвия, Полша, Румъния, България и Унгария бяха ударени най-тежко и най-бързо, но кризата е по-мащабна и вероятно ще се разпространи в целия регион. Позицията на страните поставя под силно напрежение еврозоната, тъй като непокритите кредити на тези страни неминуемо ще се отразят на чуждите банки, отпуснали тези кредити, като повечето от тях са базирани в страни от Западна Европа. Тези банки са инвестирали много в Централна и Източна Европа, като 90 % от банките в прибалтийските републики, Чехия и Словакия са чужда собственост. Австрийските банки са предоставили кредити в размер на 70 % от БВП на страната в тези съседни страни и сега са силно уязвими от евентуалните непогасени кредити. В същото време тези страни се опасяват, че може да бъдат лишени от капитала, който им е нужен, за да рекапитализират финансовите си системи, тъй като западните банки искат първи да получават дължимото им от всеки капитал в наличност. Докато правителствата на европейските страни и европейските представители се опитват да намерят отговор на икономическата и финансовата криза, тя започна да засяга и страните от Източна Европа, пише френският вестник “Ла трибюн”. В тази връзка полският премиер Доналд Туск покани колегите си от Словакия, Словения, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония на дебат, така че тези страни да бъдат сигурни, че усилията на 27-те страни-членки на ЕС в борбата с финансовата криза, не са доминирани от интересите на западните страни. На 18 февруари еврокомисарят Хоакин Алмуния изрази притеснението си от рязкото спадане на валутите на някои източноевропейски държави като Полша, Унгария, Румъния и Чехия. Що се отнася до България, …левът не загуби позиции, тъй като курсът му бе фиксиран към еврото… и страната изглежда се справя по–добре от останалите източни страни, членуващи в ЕС. След като посъветва България да окаже по-голям контрол над нервността на пазара, Алмуния похвали страната и я окуражи да продължава по същия път. От известно време валутите на страните-членки на ЕС отбелязват големи спадове, пише днес френският вестник “Фигаро” . Унгария, Полша, Чехия, Румъния преживяха срив на валутите си спрямо курса на еврото, а бившите комунистически страни се оказаха едни от най засегнатите от нарастващата несигурност на западните инвеститори. От една страната западните банки, които бяха откупили повечето финансови институции в Източна Европа, сега предпочитат да изтеглят част от капиталите си, за да осигурят собственото си бъдеще. В същото време правителствата на България, Украйна и Унгария решиха да орежат бюджета на страните. Ето защо Будапеща призова Европа да окаже паневропейска помощ на източните страни с отпускането на 100 милиарда евро. Засега обаче западните страни изразяват нежелание да влеят големи средства за спасяването на държавите, влезли в ЕС от 2004 година насам.

   

0 коментарa

Виж още