Леда Милева: Стара Загора е уникална!

Леда Милева: Стара Загора е уникална!

Леда Милева е писател, преводач, един от директорите на Българската телевизия, дъщеря на поета Гео Милев . Днес, на 89-годишна възраст, тя с умиление се връща назад във времето, когато единственият дом за семейство Милеви е била къщата в Стара Загора. На нейно място сега се намира къща – музей “Гео Милев”. Авторката на “Зайченцето бяло” разказа за Дарик радио спомените си от прашните старозагорски улици, ароматът на липи и старият дъб в къщата-музей “Гео Милев”. -Дарик: С какво свързате Стара Загора? - Спомените ми са свързани с къщата на моя дядо, сега къща – музей “Гео Милев”. С тази къща съм кръвно свързана. Там, аз и сестра ми Бистра, прекарвахме всичките училищни ваканции. Помня и хубавите дворове с много дървета и цветя …В моите спомени е и Аязмото, което е един от символите на Стара Загора. Аз съм кръстена там от самия митрополит Методий Кусев. Наскоро посетих града, когато цъфтят липите. Такъв аромат се носеше…Тогава почувствах какво е да живееш под липите. Такива са моите спомени от града – колко е хубава главната улици, Градската градина… Смятам, че Стара Загора е една перла на Тракия! - Дарик: Обиколили сте много места по света. В кое откривате частица от Стара Загора? - Стара Загора е уникална! Тя е много българска и със свой особен облик. Стара Загора има уникална атмосфера! - Дарик: В двора на къщата-музей “Гео Милев” има един дъб с интересна история. Разкажете повече! - Дъбът е посаден в началото на 20 век от баща ми и чичо ми. Техният баща - дядо ми Мильо, обичал в неделя сутринта да води момчетата на разходка. Веднъж ги завел в Станционната градина. Било е есен и имало нападали жълъди. Децата събрали по няколко жълъдчета, а дядо Мильо им обяснил, че от това малко жълъдче, ако се посади и се полива, израства най-голямото, най-здравото, най-хубавото дърво. И наистина,момчетата посадили няколко жълъдчета в двора. От тях едно, посадено от баща ми, успяло да порасне и да стане днешният над 100-годишен дъб. - Дарик: Връщам ви отново в спомените за бащината къща… - Когато бяхме малки се събирахме в двора на бащината къща и си разказвахме приказки. Аз бях главната разказвачка. Почвах някоя приказка, без да знам как ще завърши, но от дума на дума се намираше и края… Особено интересно беше, когато изнасяхме представления пред родителите. Веднъж играхме приказката “Пепеляшка”. Не мислихме роли, просто импровизирахме. Родителите дори си платиха с истински стотинки, за да ни гледат. Дворът ни обединяваше, събирахме се заедно и вечеряхме. Беше почти като дворът на чорбаджи Марко от “Под игото”.

   

0 коментарa

Виж още