Майданът и Мегданът

Майданът и Мегданът

Разликите между българския летен и украинския зимен протест не бяха много, но бяха съществени и предопределиха историческия път на двата народа. Въпреки удивително еднаквото им начало, свързано със справедлив повод за гняв към деградиралата политическа класа, въпреки трансформирането им впоследствие в културно-развлекателни програми, финалът им беше диаметрално различен. Почеркът на двата протеста обаче беше удивително еднакъв. Типична цветна революция. Началото - отказът на Янукович да подпише предварителното споразумение за членство в ЕС, а у нас - избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Абсолютна справедлива причина за недоволство, която отприщи стаения бунт срещу системата. Но... всяко нещо има своята тъмна и светла страна - то все се оказва черно-бяло, въпреки че понякога обстоятелствата ни принуждават да се фиксираме само в едната страна. Украинските протестиращи отказаха да вникнат в причините за отказа на Янукович. Под тиражирания пласт на събитията беше скрита истината, че подготвяното споразумение беше повече от неизгодно и рестриктивно за Украйна и на практика превръщаше страната в икономическа пустиня, като водеше със себе си финансов фалит и поставяше началото на шоков и тотален геноцид за населението. Да, познатата васална схема, в която ние се пържим 25 години. Началото у нас - няколко месеца след спонтанния протест на 14 юни срещу едно нагло и цинично назначение, се прокраднаха и други версии - че Пеевски всъщност е бил гласен за оръдие на отмъщението срещу мутренското управление на Борисов и Цветанов. Оказа се, че по някакъв начин, неразбираем за нормалния човек, схемата е била да се пусне единия клан на мафията срещу другия клан. Да се цапат, да си вадят кирливите ризи, да се трепят помежду си, както те си знаят. Операция „Мръсни ръце", един вид. Крайният резултат с днешна дата - споразумението Между Украйна и ЕС вече е подписано от новия премиер Яценук и неизбежното разграбване на Украйна е в ход. У нас - Борисов и Цветанов си се разхождат до парламента и обратно и няма никакво разследване на тяхното безобразно управление, както се кълняха всички, че ще направят. Единствено Атака внася сигнал след сигнал, но в крайна сметка не следва нищо. Затихна историята с костинбродските бюлетини, забрави се за подслушванията, папките със своеволията в авиоотряда събират прах, и така нататък. Въобще - Живот, здравей! Ако леко се замислим, настървеният Пеевски май беше много навит да свърши мръсната работа. Няма как да забравим агресивното му и крайно поведение от парламентарната трибуна, когато се обръщаше персонално към Борисов и Цветанов. А дали щеше да си свърши поръчението - можем само да гадаем. На 14 юни обаче нямаше как да знаем какъв е сценарият. Както и украинците нямаше как да знаят, че отлагането на споразумението с ЕС щеше да бъде „Всяко зло за добро". Сега ще бъдат принудени да познаят другото - как видимото добро ще се окаже по-зло и от най-големите им кошмари. Не може да се отрече, че в тази равносметка по-прецакан се оказа украинският народ. Украйна пламна и се окървави. А ние просто търпим цирковете на Борисов и Цветанов и се опитваме да не хвърляме предмети по телевизора като ги видим в екрана. Което си е бял кахър. Но да продължим нататък - какво се случи след началото на двата протеста. Естествено, те бяха яхнати. Соросоидчетата веднага се появиха с авангардната проевропейска и проатлантическа визия. И се започна купонът. Деца, кучета, лозунги, пиано, артисти, балерини - и всичко това до втръсване - но такава е трогателната нежна фаза, през която минава всяка цветна революция. Все пак трябва да признаем, че нашите протестъри се справиха по-добре от украинските си събратя, някак си вложиха повече вдъхновение - бяха къде-къде по-креативни и възвишени. Но общото беше, че и двата протеста нямаха алтернатива. Лайтмотивът беше - да се свалят Янукович и Орешарски, а после да става каквото ще! Важното беше да се свалят. Оставка! И тук започва тънката разлика. Българите се усетиха, че нещо не е наред. И голяма част от тях се отдръпнаха. Украинците обаче нямаха този шанс. Бяха твърде заслепени от идеята за богатата и добра Европа, от която ще потече реката на изобилието. Ние обаче нямаше от какво да се заслепим. Вече бяхме разбрали, че от Европа нищо не тече. Обратното - българските богатства почнаха да текат към Европа. Българската икономика и земеделието бяха разрушени. От какво да се вдъхновим? Или от кого? От Бойко ли, който чакаше и тръпнеше да се появи на бял кон? Нямаше от кого. Магистралите не вършеха вече работа. Така българският народ отказа да върне ГЕРБ във властта. Но, разбира се, артистичните и красивите останаха на улицата. И на Майдана, и на Мегдана с жълтите павета започнаха подсилващите совалки на европейски и американски посланици, сенатори, министри - всички те положиха неимоверни усилия, за да не секне справедливият гняв и да не се приберат вкъщи изнервените протестиращи. Така неусетно започна третата фаза на протестите. Когато се видя, че театралните сценки няма да свършат работа, на площада излязоха едни други хора. В Киев това беше приведеният предварително в бойна в готовност и въоръжен Десен сектор. Трябваше да се действа радикално, за да не се изпуснат нещата. В българския вариант ролята на Десен сектор изпълниха ранобудните студенти. И няколко фанатизирани преподаватели, които ги наставляваха. Естествено, и в двата случая те бяха насочвани. Даже Пардю посред бял ден безпардонно отиде в Алма Матер. В Украйна обаче присъствието на важни евроатлантически персони беше масирано. Инвестицията там беше огромна, защото имаше какво да се граби. А България си е вече ограбена. Затова и на Майдана зареждаха истински катапулти, а у нас на Мегдана - картонени танкове. На Майдана се стреляше на месо и се лееше кръв, а на жълтите павета - с бутафорни пистолети ранобудните викаха „па-па!". В Киев подпалиха обществените сгради без да им мигне окото, а българските им събратя успяха да подпалят само кашони пред загражденията на парламента. В Украйна хунтата окупира и превзе множество държавни институции, като ги превърна в свои щабове, а в България студентите успяха да направят същото само в университета - отново бутафорно. В Украйна бандеровци и всички фашистки формирования иззеха функциите на милицията и започнаха кървава саморазправа без съд и присъда, а у нас набедената за фашистка Атака се защитаваше пред партийната си централа от камъните и бутилките на българските титушки. В Украйна загинаха и продължават да загиват хора. В България не загина никой. В Украйна, въпреки подписаното примирие от предната нощ, с което Янукович прие всичките искания на опозицията, включително и предсрочни избори - въпреки това на следващия ден беше извършен въоръжен метеж. В България правителството устоя девет месеца и парламентът направи нов избирателен закон. Ето затова, скъпи приятели и сънародници, всички протестъри и техните кукловоди подкрепиха преврата в Киев. Ето затова всички те си затварят демагогски очите пред насилието и пълното беззаконие, които царят в момента в Украйна. Ето затова се правят, че не виждат как терористите и нацистите вилнеят като бесове по улиците и пътищата на Украйна и са извън всякакъв контрол. Затова им се радват всички - защото в Украйна успяха. А в България се провалиха. Срам. Нашата цветна революция се превърна в една безкрайна, жалка, бутафорна, досадна, картонена смешка. И слава богу. Превратът трябваше да се случи и у нас. Затова всички евроатлантици нарекоха легитимен въоръжения метеж в Киев и не признаха правото на населението в Крим да се защити от безобразията, като направи мирен референдум, за да се върне в родината си Русия. По това ще ги познаете - тези, които твърдят, че българските националисти са фашисти, а в същото време аплодират един откровен фашистки преврат. Свидетели сме на парадокса, че именно набедените за фашисти български националисти са единствените, които осъдиха нацисткия военен метеж и признаха волята на народа в Крим. След бурната реакция на своя електорат, БСП се опита криво-ляво да замаже гафа на Вигенин , а после и на Станишев, и сега Орешарски, осъзнал пропастта между власт и народ, удържа пряко сили дипломатически неутралитет в името на предстоящия евровот. Ще видим обаче докога и как ще удържи. Българският народ се оказа мъдър. Не поддаде. Не поддаде на режисираната цветна революция и отказа да влезе в сценария. Не поддаде и на опитите на политическите „елити" да подменят неговата подкрепа за народа на Крим. Не поддаде и на безумието България да застане срещу Русия, която влезе в ролята на неизбежния и нужен баланс в този безумен геополитически Армагедон. Разбрахте ли, мили мои протестъри, защо народът не ви подкрепи? Разбрахте ли защо остана пасивен, игнорирайки вашия болшевишки плам, и даде шанс на един оздравителен период за събиране на сили в политическото пространство, след мракобесното управление на ГЕРБ, което вие всъщност искахте да върнете? Да свалим Орешарски, пък после да става каквото ще, а? Харесва ли ви Украйна след победата на своята „мирна" революция? Харесва ли ви гражданската война, която вече клокочи? Ето от това ви предпази българският народ. Предпази вас и себе си от вашето безумие. Коментар на Христина Христова, Поглед Инфо

   

0 коментарa

Виж още