Минната индустрия - В хватката на правителството

Минната индустрия - В хватката на правителството

Наскоро бяха публикувани годишните обобщени данни за производството на българската минна индустрия през 2007г. Според тях само през миналата година страната ни е изнесла продукция в размер 1,1 милиарда долара, а общото производство на сектора е в размер на 2,3 милиарда лева. И това – само по официални данни, без да е обхваната информацията за нелегалния добив на полезни изкопаеми. В същото време в минната индустрия са заети около 30 000 българи, половината от които – във въгледобива. Впечатляващи са цифрите по подотрасли в бранша. Изкопаните през 2007г. въглища надхвърлят 28 млн. тона при доказани залежи в страната за около 2 милиарда тона! Добитите през миналата година метални руди надхвърлят 31 млн. тона, добивът на строителни материали е за около 36 млн. тона, а на скалнооблицовъчни материали – около 171 хил. куб.м. Към тези положителни данни може да се добави и оповестената наскоро информация, че американската компания „Дайрект Петролиум” е открила край гр. Червен Бряг най-голямото до момента газово находище в страната, както и, че британската „Мелроуз” планира да вложи над 90 млн. долара в хранилище за газ край Галата през 2009 г. Един от основните изводи, които се налагат е, че България далеч не е толкова бедна на полезни изкопаеми и че ролята им за националната икономика, и в частност за експорта и заетостта, е много значима. С това се изчерпват и добрите новини. След около пет години очакване, проточило се още от управлението на НДСВ, тройната коалиция си прие нов Закон за подземните богатства. Реакцията на цялата минна индустрия към нормативния акт беше незабавна и показателна – от Българската минно-геоложка камара, обединяваща над 100 компании от бранша, се обявиха срещу новоприетите промени и заявиха, че те нито решават някой от проблемите в сектора, нито способстват за премахване на корупционните предпоставки сред министерските чиновници. Първият основен проблем е, че в България все още няма единен орган, който да издава разрешителни за проучване и добив на полезни изкопаеми. Към момента минната индустрия се регулира от цели три министерства. Енергийните, рудните и индустриалните суровини са под шапката на Министерството на икономиката и енергетиката, за контрола върху скалнооблицовъчните и строителните материали отговаря Министерство на регионалното развитие, а от Министерството на околната среда зависи одобрението на ОВОС (оценките на въздействие на околната среда), без което не може да бъде реализиран абсолютно никой инвестиционен проект в сектора. Втори голям проблем пред развитието на минната индустрия е пълната липса на прозрачност при издаване на разрешителни за проучване и добив на полезни изкопаеми. Шокиращо е напр., че липсват законоустановени срокове за разглеждане на исканията за проучване и добив. Това съответно създава предпоставки за протакане при разглеждане на преписките, а от там – и за оказване на корупционен натиск върху минните компании. Неслучайно към момента в регионалното министерство да блокирани над 600 искания за проучване и добив, което пък спира инвестиционни проекти за стотици милиони в цялата страна! Дори след дългогодишно забавяне на съответните разрешителни – остава опцията за отказ от страна на министерството без право на обжалване, което е пореден удар върху минния сектор. Най-пресен пример за протакане от страна на държавата е тазгодишното забавяне за предоставяне концесии за добив на оловно-цинкови руди в Родопския регион. На следващо място не е намерено решение и на въпроса с концесионните възнаграждения при добив на полезни изкопаеми. Трябва да се има предвид, че към момента тази материя се регулира от наредба – подзаконов нормативен акт, който може да бъде изменян лесно, без предварителни обсъждания и ... според случая. По-добрата алтернатива би била концесионните такси да бъдат определени в самия закон (в някакви рамки), което би внесло прозрачност, яснота и устойчивост при определяне на интереса за държавата и предприемачите. Трябва да се отбележи и големият проблем с нелегалния добив на полезни изкопаеми, за чието съществуване също е отговорна държавата – поради занижения контрол от нейна страна. Тук вина имат както контролиращите чиновници, така и тези, които с години бавят издаване на добивни разрешителни. Между другото, заради държавните структури минните компании в България (и националното стопанство като цяло) търпят загуби и пропуснати ползи и по друга линия – спрените от Брюксел средства за финансиране на така необходими инфраструктурни проекти е намалило с около 30% и очакваната реализация на строителни материали в страната! Като капак на всичко България няма и приета държавна стратегия за минния сектор, за каквато от години настояват от Българската минно-геоложка камара. Липсва и Закон за българската минна камара (по подобие на Закона за Камарата на строителите в България и законите на други съсловни организации).

   

0 коментарa

Виж още