Мичурин паднал от магданоза, всички сме качени на черешата

Мичурин паднал от магданоза, всички сме качени на черешата

През ноември 2005 г. американският биотехнологичен концерн "Монсанто" е разобличен, че подкупва чужди правителствени служители, за да допуснат в своите страни генно модифицираните му култури. Впоследствие "Монсанто" плаща глоба от $1 млн., като официално поема отговорност, че неин служител е предложил 50 000 долара подкуп на представител на правителството на Индонезия под формата на хонорар за "консултантски услуги". Пак през ноември, само че 2009 г., представителят на "Монсанто" за България Николай Черкезов (той е и председател на младежката организация на БСП) убедено заявява на Националния панаир на семената в Златни пясъци: "Законодателството се променя много бързо и много скоро ще имаме възможност да засяваме генетично модифицирана царевица." В изказването му, показано наскоро в предаването "Темата на "Нова", той предрича и премахването на 30-километровата зона между засетите с мутанти полета и природните паркове от "Натура 2000", наложена с приетия през пролетта на 2005 г. закон за ГМО. Само три дни по-късно, на 27 ноември, правителството внася в парламента законопроект за генно модифицираните организми, който изцяло потвърждава пророчествата на Черкезов… Не твърдя, че има връзка между това, което е вършел служителят на ползващия се с мрачна слава биотехнологичен концерн в Индонезия, и увереността на представителя му в България, че предстоят благоприятни за "Монсанто" законодателни изменения. Факт е обаче, че една пряко заинтересувана страна е била (най-малкото) запозната с изготвения от екоминистерството проект за тези промени, а в същото време обществената дискусия беше старателно отбягвана. Нещо повече: отбягвана е била и широката експертна дискусия, доколкото Светла Николова, председател на сдружение "Агролинк", твърди: "Те не ни поканиха, когато започнаха да правят промените в закона, ние научихме за тях, когато вече бяха обявени.Министерството пусна съобщение, че поправките са изготвени и отдолу пишеше най-абсурдното - че това станало след обсъждане с неправителствени организации. Абсурдно е, първо, защото ние сме членове на комисията към МОСВ, отговорна за прилагане на закона, а обсъждане въобще не е имало." Както се разбра по-късно, с промените не е била запозната и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в която членуват фирми, обработващи около 8 млн. декара в страната. "Само една компания има интерес от отглеждане на ГМО у нас – американската "Монсанто", която не само предлага семена, но е и единствената, която произвежда препарати за третиране на хибриди", предупреди в парламента председателят на НАЗ Радослав Христов, но въпреки това екологичната и земеделската комисии пуснаха законопроекта с гласовете на ГЕРБ, "Атака" и (първоначално) "Синята коалиция". Важно е да се припомни, че екоминистерството обеща работни групи с участието на неправителствени, граждански и браншови организации едва след първото четене на закона, което предизвика трихиляден граждански протест на 13 януари. Такива обаче така и не бяха сформирани, а на двете (уж) обществени обсъждания не беше дадена думата на всички заинтересувани страни. И още един красноречив факт: на 13 януари изтиканата на амбразурата да защитава промените в закона зам.-министърка на околната среда Евдокия Манева се видя принудена да успокоява, че 30-километровият буфер между мутантите и защитените зони на "Натура 2000" ще бъде запазен, но впоследствие се отметна и текстът за отпадането му остана в проекта. Хронологията може да изглежда досадна, но е показателна за мащаба на поетите ангажименти за либерализиране на ГМО режима. Ако всичко в законопроекта беше наред, нямаше да има нужда от подобно криене нито вносителите щяха да поемат риска да настроят близо 90% от българите срещу себе си, както и да бъдат хванати от Брюксел в откровени неистини, че измененията се налагали заради евродирективи и заплашителни писма от ЕК. Впрочем тъкмо основният мотив на екоминистерството - че законът се променя, за да се хармонизира с европейското законодателство, може да бъде оборен най-лесно: - В писмото си до МОСВ от април 2009 г. (също крито доскоро впрочем) ЕК е посочила единствено директивата, която се отнася до отглеждането на ГМО в лабораторни условия. Брюксел не само не ни кара да намаляваме буферната зона и да сваляме забраната за опити с традиционни български култури, като розата например, а напротив – иска ясни регулации и поощрява вземането на предпазни мерки за природата и човешкото здраве. - Директивите на ЕС за разлика от регламентите предполагат национални адаптации, съобразени с местния интерес. През пролетта на 2005 г. българският парламент също направи своя избор, като прие крайно рестриктивен закон. Необходимостта от синхронизирането му с европейските изисквания обаче не означава да се преобърне философията му. И ако българският интерес е да не допуснем ГМО, така вече е направила Италия например, където нормите са спазени, а режимът на практика е мораториум. Чрез прилагане на възможността за предпазна клауза и Австрия е избрала да опази биоразнообразието, селския туризъм и качествената земеделска продукция от мутантите, докато Испания е предпочела друг вариант – да произвежда генно модифицирана царевица. - А ето и "черешката": писмото на ЕК наистина е заплашително. Само че в него е описана стартирала процедура за работа с ГМО в контролирани (т.е. лабораторни) условия в нарушение и на българския закон, и на европейското законодателство. Безобразия, които ЕК с основание възнамерява да санкционира И не на последно място, които показват липсата на контрол дори в режим на рестрикции, пък какво остава за такъв след окончателното изпускане на юздите. На този фон уверенията на премиера Борисов, че лично той и правителството му са против производството на ГМО, но това било изискване на ЕС, не просто олекват, а следва да бъдат тълкувани като лъжа, независимо дали лъжата се дължи само на недостатъчна информираност. Един министър-председател обаче не може да си позволи да дава гаранции, че нещо, което е предвидено по закон, няма да се спазва (утре по такъв начин може да се подходи и към промените в Наказателния кодекс например). И още нещо: ако правителството наистина е срещу ГМО, по каква причина министърът на земеделието Мирослав Найденов е подкрепил вноса в ЕС на генно модифицирана царевица на 19 октомври м.г., когато съветът на министрите в Брюксел е решавал дали да пусне на пазара три хибрида. Найденов, забележете, дал рамо и на трите, като неговият глас дори се оказал решаващ за единия, тъй като имало паритет между противниците и застъпниците. А ако съдим и по това как Евдокия Манева, която беше сред авторите на рестриктивния закон през 2005 г., внезапно промени мнението си коренно, гаранциите, че някой четвърти мутант няма да се промъкне в България в близост до резерват, звучат толкова правдоподобно, колкото и твърденията на министър Нона Караджова, че не знае за никакво замърсяване в Доброславци… Между другото през 2005 г. "Монсанто" се изнесе от България, а обстоятелството, че отново има свои представители тук, е най-малкото доказателство, че концернът е възвърнал интереса си и е намерил достатъчно основания да реализира "бъдещите си творчески планове". И правилно! Бизнесът си е бизнес и всеки пробив трябва да бъде използван. Особено в страни, където можеш да си купиш някого срещу 50 000 долара. Имам предвид Индонезия, да не си помислихте друго? Е, да, всеки си поема риска. Мичурин например се натъртил лошо, когато паднал от магданоза. Но той поне се изкатерил сам, докато в момента всички сме качени "на черешата"…

   

0 коментарa

Виж още