Най-лошият приятел на кучето

Най-лошият приятел на кучето

Когато Таря попада в приюта за кучета "Богров", тя е болно, гладно и изоставено на улицата кутре. Прекарва там месеци преди някой да пожелае да я осинови. В крайна сметка се озовава в Австрия при стопанка, която тренира кучета. Тя е впечатлена от интелекта на Таря и решава да провери какви са гените й. Оказва се смесица от немска овчарка, ретривър, шпаньол и... чихуахуа. Всички те най-вероятно са били изхвърлени на улицата от стопаните им, избягали са, били са кучета-пазачи на завършен вече строеж или пък са били оставени да се разхождат сами... и некастрирани. Историята на Таря показва всички причини за проблема с бездомните кучета в големите градове в България. Хората често надценяват времето и способностите си да се грижат за домашно животно, а понякога просто им омръзва да го гледат. Отказват да го кастрират и когато един ден то роди 5-6 малки, ги захвърлят (в добрия случай) пред някой приют. Институциите не контролират регистрацията и кастрацията на домашните животни и не налагат глоби на безотговорните собственици. В крайна сметка проблемът с бездомните кучета по улиците се оказват хората. Откъде идват кучетата В интерес на истината в София се предприемат мерки и се влага не малък ресурс за решаването на проблема с бездомните животни. От 2008 г. действа методът "Кастрирай и върни", по който общинското предприятие "Екоравновесие" и неправителствените организации, ангажирани с проблема, залавят безстопанствените кучета, след това ги кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат здравите и неагресивни от тях обратно на местата, от които са ги взели. Там те предотвратяват прииждането на некастрирани и нетретирани животни от други райони. Бюджетът на "Екоравновесие" пък се е увеличил три пъти от 2006 г. досега и през последните две години е по 1.5 млн. лв. По данни на фондация "Четири лапи" миналата година от улиците са били отстранени между 4 и 5 хиляди животни. Така при 10 хиляди бездомни кучета, какъвто е предполагаемият брой в момента, след 2-3 години безстопанствени кучета в София не би трябвало да има. Да, но не точно. Според изчисленията на Animal Rescue Sofia - една от най-активните организации в тази област, всяка година в София се изоставят близо 15 хиляди домашни кучета. Районите с боклуци по улиците, незатворени контейнери за отпадъци, неоградени сметища и изоставените постройки пък приютяват домашните любимци, където те се размножават на спокойствие. Така въпреки вложените средства и усилията на екипите на организациите броят бездомни кучета остава постоянен, а обществото няма усещането, че нещо въобще се прави по въпроса. "Няма влошаване, но няма и кой знае какъв напредък", смята Явор Гечев от "Четири лапи". Причината е, че средства се инвестират само за справяне с последиците от проблема, не за неговата превенция. Те отиват основно за залавяне, кастрация и приюти за бездомни кучета, без да се помисли за реалната причина за високата популация от улични животни - липсата на контрол над домашните. "Никой досега не си е правил труда да осъзнае, че проблемът не са животните на улицата, а домашните животни, и по-скоро техните собственици", коментират Явор Гечев и Марина Иванова, която е ръководител проекти в "Четири лапи". "Човешката безотговорност е изцяло виновна за ситуацията", съгласява се и Надя Станчева, управител на Animal rescue, които стопанисват приюта "Богров". Тя разказва, че по кучетата, които идват в приюта, екипът разбира коя порода животно е модерно да си купиш (и изоставиш, след като решиш, че не можеш да го гледаш). Миналата година например всяко трето куче е било синеоко и така са разбрали, че преди 4-5 години на мода са били хъските. ...и защо остават Единственото решение, за да се спре "входът" на животни към улицата, е всяко домашно животно да бъде регистрирано, да получи паспорт и идентификация с микрочип. Така ще може да се проследи кои са собствениците на изоставените на улицата кучета и да им се наложи съответната глоба. Това би помогнало да се изясни и кой е отговорен в случаи на нападения на домашни кучета над хора. Регистрацията и микрочипирането на кучета са задължителни отдавна, но никой не контролира процеса. Така от около 150 хил. домашни кучета в София само пет хиляди са вписани в общината. Явор Гечев дава пример с регистрацията на автомобилите и пита риторично: "Какво би станало, ако само пет процента от автомобилите са с регистрационни табели?" Регистърът с данни за домашните животни е трябвало да бъде готов още през 2005 г. В крайна сметка е стартирал в средата на 2010 г., но на практика не функционира, защото нито са изяснени правилата за достъп до него, нито пък ветеринарните лекари подават необходимата информация. Базата данни се администрира от Агенцията за безопасност на храните, част от която е бившата Национална ветеринарномедицинска служба. Агенцията следи също дали общините изпълняват програмите си за справяне с бездомните кучета. "Проблеми със системата няма", коментира за "Капитал" Дамян Илиев, главен секретар и главен санитарен ветеринарен инспектор на агенцията. Той обяснява, че базата данни в момента има модул за кучета за НАП. Достъп до нея имат и около 1200 ветеринарни лекари, много малко от които обаче подават данни на животните, които минават през тях. "Ако допуснем достъп на всички до базата данни, можем да разбием една друга, важна за държавата система", аргументира се Илиев. Според него решението е в това общините да заделят ресурс за собствени модули, които да свържат с централната база данни. А ветеринарите, които нямат достъп, да изпращат формуляр с информацията на официалния лекар на агенцията, който да я вкарва в системата. Освен регистър на микрочипираните домашни кучета има нужда и от такъв за третираните и кастрирани безстопанствени животни. В момента няма сигурно доказателство кое куче е обработено и кое не. Никой и не контролира тези, които са били веднъж заловени и след това върнати на улицата. Маркировката на "Екоравновесие" също не е от най-видимите (и хуманни) - отрязване на част от ухото на кучето и татуировка зад ухото. За сравнение, по света най-често се използват цветни пластмасови ушни марки с уникален номер или светлоотразителни каишки. Те са по-лесно видими и разбираеми за гражданите. Тетрадката днес нещо липсва Освен всичко останало административната процедура за регистрация на домашно животно в момента е направена толкова сложно, че може да откаже дори и добросъвестен стопанин. Положението е в стил "Параграф 22" и изисква ден-два отпуск от работа и добро количество здрави нерви. Първо стопанинът отива с животното при ветеринарния лекар за издаване на паспорт. След това подава декларация и плаща такса в общината и данъчното. Ако има късмет, разбира се - не е прецедент например точно в този ден тетрадката, в която се вписват данните, да липсва или пък човекът зад гишето да е в отпуск. Ако пътят през институциите е завършил успешно, собственикът се връща при ветеринара, който слага микрочип на животното и (на теория, но рядко на практика) въвежда данните му в регистъра. Собственикът получава регистрационен номер и с него се връща обратно на гишето с тетрадката в общината. Целият този процес би бил значително по-лесен, ако системата беше електронна. Или пък ако беше добре организиран, като в Белгия например, където 95% от животните са регистрирани. Там ветеринарният лекар попълва формуляр в три екземпляра, два от които отиват в Агенцията по регистрация. Тя изпраща на стопанина (по пощата) удостоверение за регистрация, карта за промяна на данни и стикер с уникален номер, който трябва да отговаря на информацията в паспорта на животното. По улиците пък се правят проверки и се налагат съответните санкции, ако нещо в документите на животните не е наред. Институциите всъщност имат полза от това да следят регистрацията на домашните животни, защото това може да увеличи приходите от данъци. "Сто хиляди кучета са 2.4 млн. данъци", пресмятат от "Четири лапи". Които пък могат да се използват за облагородяване на градската среда и развиване на базата данни с регистрирани животни. Глобите за нерегистрирани животни в момента също са смешни - 20 лв., които според приетите миналата седмица промени в Закона за защита на животните ще се вдигнат на 200 лв. Има нужда и от мерки, които да мотивират стопанина да кастрира кучето си. Като например по-ниски такси и образователни кампании, които са разяснят, че кастрацията не променя и не вреди на животното, а напротив - дори го предпазва от болести. Обичайните административни недомислици Сложната регистрация не е единственият бюрократичен абсурд, който усложнява ситуацията с бездомните кучета в градовете. Оказва се, че на някои места се развива т.нар. кучешки туризъм - безстопанствени кучета се извозват от едни общини в съседни, особено преди избори. "Няма да се учудя, ако кучетата на Елин Пелин например някой ден се озоват в София", коментира Надя Станчева от Animal Rescue. Подозрения, че се освобождават от животни, има също за Перник, София-област, Самоков, Ботевград... "Не можем да докажем чии са кучетата. На улицата всички са Шаро." Така Дамян Илиев отговаря на въпроса взимат ли се някакви мерки срещу незаконната практика на някои общини. Национална програма за справяне с проблема с бездомните животни също няма и мерките се ограничават до ниво общини. Не е ясно и доколко се контролират действията на "Екоравновесие". В средата на годината излезе проверка на общината, която установи груби нарушения в предприятието. Оказа се например, че за косене на трева в приюта в Сеславци са били плащани по 900 лв. на декар, което е над 20 пъти повече от средната цена за София. Нарушения имаше и около възлагането на обществени поръчки. След проверката тогавашният директор на "Екоравновесие" беше освободен, а документите - изпратени на прокуратурата. "Капитал" изпрати въпроси на Столичната община, между които и такива за контрола над "Екоравновесие" и последиците след проверката, но отговори ни бяха отказани с обяснението, че тази седмица няма човек в общината, който да може да коментира въпроса. Контролът обаче е нужен например, за да се следи броят на реално кастрираните кучета. В момента скоростта, с която се извършва кастрацията, не е достатъчна, за да има желания ефект върху популацията на животните. Всеки месец през 2010 г. Animal rescue са изнасяли по около 60 кучета за осиновяване в чужбина. Защото в България просто не е модерно да осиновиш безпородно животно, особено ако е от приют. В държавите, по чиито улици няма глутници, това се поощрява, като осиновените кучета се освобождават от данъци. Това излиза доста по-евтино на общинските бюджети, отколкото грижите в приют. Парадоксът с бездомните кучета е, че решаването на проблема с тях не е въпрос на пари. Един от големите митове е, че хуманното отношение към животните е основната пречка пред изчистването на улиците. Това всъщност е напълно невярно. Дори и за момент да оставим хуманната страна на въпроса (въпреки че това е трудно) и си представим, че всички кучета бъдат избити, догодина само в София пак ще махат няколко хиляди опашки. Те ще бъдат дръгливото, гладно и болно доказателство за единствения възможен начин за решаване на проблема - контрол върху домашните животни и добра организация на общините и държавата. Парите, които досега се дават за това, са достатъчни. Трябва обаче да бъдат подкрепени с истинско желание за вършене на работа, а не просто бюрократична имитация. Какво трябва да се направи 1. Увеличаване на броя микрочипирани кучета и въвеждане на информацията за тях в регистър 2. Увеличаване на броя на кастрираните безстопанствени кучета и стимули за стопаните да кастрират домашните си животни 3. Функциониращи регистри за домашните кучета и за третираните безстопанствени животни 4. Високи такси за стопани, които отглеждат некастрирани кучета, и за такива, които изхвърлят домашните си животни на улицата 5. Освобождаване от такси за стопани, които осиновяват животни 6. Контрол над вноса на кучета и отглеждането им в зоомагазини и зооборси

   

0 коментарa

Виж още