Нарастват негативните оценки за развитието на страната

Нарастват негативните оценки за развитието на страната

В началото на месец март се запазва тенденцията на нарастване на негативните оценки за развитието на страната. Това показват резултатите от последното проучване на общественото мнение на социологическата агенция Маркет Линкс, представено днес. Стойностите на индекса, представляващ съотношението между позитивни и негативни оценки, показват разминаването им до стойности, които определят обществената атмосфера като напрегната. Основните проблеми на страната се запазват през последните шест месеца. Като най-значими се определят: на първо място корупцията - 42%, безработицата - 33,6%, престъпността - 22%. Новост в обществената оценка е нарасналото проблематизиране на икономическите проблеми - 11,1%. За първи път в последните месеци като актуален проблем на държавата се посочва и финансовата криза - 6,9%. В общия негативен контекст на обществените настроения благоприятна остава само оценката за посоката на личното развитие. Като позитивна я определят 41%, а като негативна - 51%. Най-доволни от личното си развитие са най-младите 18-35 годишни. Най-недоволни остават тези над 60 години. В кръга на най-значимите в личен аспект проблеми са здравното и финансово състояние на българските граждани. Увеличава се делът на хората, за които намирането на нова работа е важен проблем. За първи път се появяват и групи, които изразяват притеснения за запазване на работните си позиции (4,6%) и справяне с лична и семейна кредитна задлъжнялост - 2,7% Въпреки проблемите, българите демонстрират умерен оптимизъм. Делът на тези, които очакват подобрение в държавен и индивидуален аспект през следващата една година е по-висок от този на даващите позитивни оценките за актуалното състояние. И през март се запазват доминиращите в предишните месеци очаквания следващото правителство да провежда нова и реформаторска управленска политика - 59% и да бъде с ясна политическа отговорност - 47% и еднопартийна формула. На този фон продължава увеличаването на групата българи с дясно самоопределяне - 30% в сравнение с левите привърженици - 22% и центристките от 15%. Картината на политическите нагласи и оценки за работата на институциите също се запазва в общи линии. По училищната скала от 2 до 6 общественото мнение дава най-висока оценка за поведението на извънпарламентарната опозиция ГЕРБ - 3,61. Близка по стойност е и оценката за работата на президента Г. Първанов - 3,55. Сред парламентарната опозиция с най-висок резултат е лидерът на РЗС Яне Янев 3,18, чиято активност резултира не само в одобрение на неговите действия, но и в нарастващата популярност на партията РЗС. Останалите опозиционни партии в НС генерират оценки близки до стойностите за парламента. Атака, която от няколко месеца е „извън парламента" получава 2,96, СДС - 2,65, ДСБ - 2,59. Най-ниска остава оценката за работата на Парламента - 2,60. Малко по-високо се оценява поведението на правителството - 2,78. От трите партии в управляващата коалиция най-висока е оценката за политиката на БСП - 2,85. По-слабо от работата на правителството се оценява участието на ДПС - 2,52 и НДСВ - 2,61. Министър-председателят получава по-висока оценка от тази на цялото правителство - 2,94. Нагласите към основните политически партии остават на нивата от предишните месеци. Най-позитивни са те към ГЕРБ, споделени от малко повече от половината пълнолетно население - 58%. На второ и трето място, с приблизително изравнени стойности на одобрение са БСП - 31% и РЗС - 30%, следвани от Атака с 29% позитивно отношение. СДС с 14% и ДСБ с 12%. Възможните бъдещи либерални партньори ДПС и НДСВ печелят за всяка една от тях по около 11% одобрение. Обществените нагласи по отношение лидерите на управляващите и опозиционни партии остават аналогични на тези за партиите им. И в началото на март одобрението за Бойко Борисов надхвърля декларираните стойности за президента Г. Първанов. Отношението към министър-председателя остава в границите на групата от българските политици с приблизително сходно - над 30% одобрение. С почти същия резултат на трето място излиза Яне Янев, следван от Цветан Цветанов, Волен Сидеров. Активността на лидера на РЗС очевидно прави впечатление на българските избиратели, които го определят като основен опозиционен политик. На първо място в тази роля се определя Бойко Борисов - 43%, на второ Яне Янев 31% и на трето - Волен Сидеров - 19%. На старта на подписването на коалиционното споразумение между СДС и ДСБ техните лидери запазват одобрение близко до това за лидера на ДПС - Ахмед Доган от около една десета от всички избиратели. Декларираната в момента готовност за гласуване на предстоящите избори остава в границите под 50%, като за изборите за европейски парламент тя се декларира на по-ниски нива - до 41%. Към момента на провеждане на проучването не могат да се прогнозират резултати от евровота, които да са различни от актуалните електорални нагласи. Те могат да се променят единствено заради различната избирателна активност. Възможните варианти за изборното участие на десните партии наложи регистрирането на потенциали вот в три варианта. Те показват, че първите за сега три позиции на ГЕРБ - 27%, БСП - 16% и Атака - 9% не се влияят от възможните варианти на коалиционната формула в дясно. Дистанцията от 10% между подкрепата за ГЕРБ и БСП на декларативно ниво се запазва. Възможно е тя да намалее при реалното гласуване заради по-високата дисциплинираност и лоялност на избирателите на БСП. Непосредствено преди подписването на споразумението между СДС и ДСБ, тяхната коалиция е могла да разчита на сумарния вот на всички привърженици на СДС и ДСБ. Спорните моменти между партиите и разясняването им вероятно ще се отразят зле на стойностите за възможната обществена подкрепа. Електоралните нагласи към ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака са относително стабилни, дори бележат слабо понижаване в сравнение с преди месец. Най-силно нараства влиянието на РЗС. Дори само при наличните резултати надхвърлянето на изборната бариера от РЗС е осигурено. При 45% активност на изборите за евродепутати РЗС твърдо получава евродепутатски мандат, изчисли агенция БГНЕС. Амбициите и усилената организационна и медийна активност на партиите от Движение "Напред" засега не са достатъчни, за да гарантират парламентарното им бъдеще дори и при ниска избирателна активност. Общата електорална картина в началото на месец март 2009-та година показва началото на предизборна динамика, която ще се развива в следващите месеци. За това моментното състояние на обществените нагласи не трябва да се тълкува като предизборна прогноза, а като ориентир за развитието на обществените нагласи и електорални процеси.Проучването е национално-представително за пълнолетното население на страната, проведено сред 1215 респонденти по метода на пряко лично интервю в началото на месец март

   

0 коментарa

Виж още