Национален институт по метеорология и хидрология : Температурите през тази зима няма да бъдат апокалиптично ниски

Национален институт по метеорология и хидрология : Температурите през тази зима няма да бъдат апокалиптично ниски

Чака ли ни най-студената зима от последните 1000 години – по тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с метеоролога от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българската академия на науките (БАН) Веселин Александров. Фокус: С наближаването на зимния сезон се заговори, че ни очаква най-студената зима от последните 1000 години. Може ли да се вярва на тази прогноза? Веселин Александров: Има малко преекспониране на тази теза. По принцип повечето регионални климатични центрове прогнозират наистина по-ниска температура на въздуха през идващата зима, но пък има и такива модели като тези на регионалния климатичен център в Китай, които прогнозират по-висока температура в Европа през следващата зима. Нещата са все още неясни и относителни. Фокус: А каква е прогнозата на НИМХ? Веселин Александров: Ние използваме готови резултати от регионални климатични центрове. На базата на европейския, американския и други регионални центрове ние правим обобщени климатични прогнози, които са за по-хладна зима. Но такива необичайни минусови температури каквито се прогнозират, нашият институт не стои зад тях. Фокус: Говори се за много обилни валежи през ноември. Какво да очакваме? Веселин Александров: Прогнозата за ноември месец е наистина да бъде по-влажен, но все пак това са месечни прогнози, които са с ниска вероятност на сбъдваемост. Все още метеорологията е наука, която е далеч от точната прогноза и сбъдваемостта на дългосрочните климатични прогнози е много ниска – от порядъка на 50-60 до 70 %, не повече. Както зимата се очаква да бъде студена, така има вероятност да бъде и по-топла. Фокус: Дългосрочните прогнози какъв период от време обхващат? Веселин Александров: Тези, които се правят в нашия институт са за един месец. Регионалните климатични центрове използват тримесечен период, някои от тях и шест месеца, но те са само за учебна/експериментална цел. Фокус: Може ли от това каква е била зимата през предходните години, да съдим каква ще бъде следващата? Веселин Александров: За съжаление такива зависимости не съществуват. Това, че миналата зима е била студена, не означава, че тази ще е още по-студена. Тенденцията през втората половина на 20 век е към по-меки зими. Такива меки зими имаше и в началото на 21 век, но се наблюдава флуктуация на времето през зимата – екстремно ниски температури и екстремно високи. Били сме свидетели на средномесечни температури през зимата с 5 до 8 градуса по-високи от климатичната норма. Между другото за следващата зима се прогнозира по-малко валежи в Югоизточна Европа. Разбира се, това е само дългосрочна прогноза, която трябва да се взима с определена доза внимание. Според изследвания на НИМХ зимите през втората половина на 20 век са значително по-меки. Това е на базата на 100 годишен период. Това наистина е тенденция, но тенденциите за съжаление понякога се обръщат. Не може да кажем, че тази тенденция ще продължава и за в бъдеще, въпреки, че много от климатичните сценарии, подчертавам – сценарии, а не прогнози, показват, че тази тенденция ще се запази и през 50-те години на 21 век зимите ще са още по-меки, валежите от сняг ще намалеят и т.н. Искам да подчертая, че става въпрос за климатичен сценарий, който може да се използва за изготвяне на дългосрочни стратегии в различни социално-икономически сектори. Но ако се върнем към зимата на 2011 г., пак повтарям – няма единна оценка на това какво ще бъде времето в Европа през следващите няколко месеца. Температурите няма да бъдат апокалиптично ниски, както представят някои от медиите. Фокус: Изследвана ли е причината, на която се дължи тенденцията към по-меки зими? Веселин Александров: Това изследване не е завършено, установена е самата тенденция. На какво се дължи – може да бъде различен фактор - и на отделни климатични промени, на въздушни и океански течения, на Сибирски антициклони, Средиземноморски циклони и т.н. Но всичко това е под шапката на общата атмосферна циркулация и имайки предвид, че климатът е нелинейна система, една малка промяна на времето може да доведе до климатични аномалии, каквито се наблюдават напоследък. Фокус: Какви аномалии се наблюдават? Веселин Александров: Високи температури – ниски температури, както и редуване на валежни периоди, каквито се наблюдават в началото на 21 век на територията на България – невиждани наводнения или поне увеличение на честотата на интензивните валежи, в същото време се наблюдават и периоди на засушаване, които влияят отрицателно върху земеделските култури например. Дори когато най-много е валяло през последните години, е имало периоди на засушаване. Това, което се наблюдава като тенденция, макар и в относителен смисъл, е повишение на честотата на екстремни метеорологични явления като суши, наводнения, интензивни валежи, бури, дори и торнадо се появява на територията на страната – нещо, което не е много характерно, макар че е наблюдавано и преди години. Дори се говори за цунами в Черно море – нещо, което предизвиква усмивки в някои от колегите, но има европейски проекти, които се занимават и с този проблем. Искам да подчертая, че това са оценки, които не бива да стряскат обществеността. Нещата се преекспонират. Масмедиите и интернет просто бълват информация за горски пожари, наводнения, бедствия, торнадо и човек започва да изпитва страх и има чувството, че нещата са непредсказуеми. Но засега всичко е „под контрол”. Аз съм песимист за тази апокалиптична прогноза за зимата на 2011 г. и съм оптимист, че климатът естествено ще се променя, било то поради влиянието на природни и естествени фактори и на човешката дейност, но не с такава бясна скорост, както някои се опиват да очертаят апокалиптична картина. Фокус: Според някои прогнозата за много студена зима се обяснява с това, че климатичните промени топят ледовете в Арктика, което предизвиква охлаждане на теченията и въздуха. Можем ли да говорим за такова влияние? Веселин Александров: В метеорологията има различни теории и хипотези. Океанът представлява повече от 70 % от земната повърхност. В него се извършват редица химико-физични процеси, които влияят в една или друга степен на климата. Огромните океански течения също оказват влияние, тъй като те пренасят значими топли или студени водни маси. Ако топенето на ледовете, било на Северния или на Южния полюс доведе до затопляне или до захлаждане, това неминуемо оказва влияние и в други региони, нещата са свързани. Общата атмосферна циркулация е отворена система, която бива повлиявана от течения като Гълфстрийм, Ел Ниньо и др. В определен момент се получава дадена комбинация, която произвежда т.нар. време и съответно аномалия. Под аномалия имам предвид горещи вълни, които се наблюдаваха в региона на Москва тази година и през 2003 г. горещите вълни, които покосиха над 25 000 западноевропейци. Това не означава, че няма да има студени зими, дори ще има и минус 30 градуса. Но такива екстремни студове през зимата на 2011 г. не се очакват. Естествено с вас може да заложим да речем една кибритена клечка – аз мога да твърдя, че температурите в Европа през януари ще бъдат по-високи от обичайното – нещо, което съвпада с Китайския регионален климатичен център. Но все пак нещата са такива, че не могат да бъдат прогнозирани с няколко месеца напред и затова трябва много внимателно да се акцентира, когато се използват такива данни. Това, което се говори за години напред вече става в сферата на климатичния сценарий, а има разлика между прогноза и сценарий. Фокус: Вие споменахте, че климатичните сценарии служат за изготвянето на сценарии в икономическия и социалния сектор... Веселин Александров: Така е. Климатът влияе на много социално-икономически сектори – водни ресурси, горско стопанство, земеделие, туризъм, дори човешкото здраве се влияе. Затова тези климатични сценарии са важни и се използват за чертаенето на дългосрочни стратегии от правителства, международни организации и т.н. В България вече има втори план за действие за мерките, които трябва да се вземат при изменение на климата. Проблемът е, че съществуват няколко хипотези за бъдещите климатични промени и това разделя учените, политиците и обикновените хора, които имат взимане-даване с климатичните условия. В момента в страната върви екстремна информация, че скоро ще се наблюдава следващия ледников период, да речем след 20-30 години. Това е нещо, което аз не поддържам, макар че има някои моменти от хипотезите за глобалното захлаждане, които приемам. По-скоро трябва да обръщаме внимание на това, което все още е неясно като океанските течения, които все още не са добре застъпени в глобалните климатични модели. Други неясни хипотези като влиянието на облачната система върху някои от процесите, които се развиват в атмосферата – всички тези неща трябва да се изучават, за да не говорим основно за климатични сценарии, а за климатични прогнози. Бих успокоил хората, че няма нищо страшно, климатът засега ще остане такъв какъвто е, разбира се в бъдеще ще се променя плавно, което няма да доведе до някаква трагична, апокалиптична картина.

   

0 коментарa

Виж още