На 16 септември 1875 г. избухва Старозагорското въстание

На 16 септември 1875 г. избухва Старозагорското въстание

На 16 септември 1875 г. избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов, подпомаган от Захари Стоянов и Георги Икономов. На заседание от 12 август същата година БРЦК преценява (предвид международната обстановка и избухналото през май въстание в Босна и Херцеговина, което поставя началото на Източната криза), че е настъпил благоприятен момент за общо въстание в България. Набелязани са главните райони за действие, както и комитетите, които ще ги ръководят. Планът на БРЦК предвижда въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, както и да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски. Най-оживена подготовка е извършена в Старозагорско. Османските власти разбират за подготвянето на въстанието и вземат бързи мерки за неговото предотвратяване - засилват охраната по р. Дунав и извършват арести в редица краища. На определената дата (14 септември 1875 г.) ръководителите на Старозагорския революционен окръг се събират в къщата на братя Жекови в Стара Загора и решават да изчакат пристигането на въстаниците от околните села и Чирпан и заедно с тях да излязат на Чадър могила, разположена в източната част на града. На 16 септември вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явяват 24. Те сформират чета и няколко дни скитат из Балкана, след което се разпръскват. Пристигналите от селата въстаници, след като не успяват да се свържат с ръководството на въстанието, образуват две малки чети, предвождани от Руси Бакърджи и Хр. Шиваров. След кратки престрелки с башибозушки потери при с. Елхово (днес Милево) Руси Бакърджи е убит. Опити за вдигане на въстание са направени и в Русенско и Шуменско. В с. Червена вода е сформирана чета от 25 души, предвождана от Йордан Иванов. Тя е разбита бързо и разпръсната, а нейният войвода - заловен и убит от османските власти. В Шумен е образувана друга чета начело с Ат. Стойнов. Тя се насочва към Котленско, но след като разбира, че в Сливенския край въстанието не е избухнало, също се разпръсква.

   

0 коментарa

Виж още