Не е зле да живеем в Сините региони на планетата, за да сме дълголетни

Не е зле да живеем в Сините региони на планетата, за да сме дълголетни

Ключът към вечната младост и дългият живот вълнува хората, откакто свят светува. Легенди разказват за търсенето на жива вода и разковничета за безсмъртие, символизиращи изначалния стремеж да се преодолее страхът от смъртта. Според преданието, на 2 април 1513 година, когато хвърля котва на североизточния бряг на Флорида, Хуан Понсе де Леон всъщност тръгва да намери митичния Извор на младостта с вода, даваща вечен живот. Пет века по-късно тази идея продължава да е все така привлекателна, а за реализирането й са впрегнати както сериозни учени, така и множество шарлатани и мошеници. Те ни предлагат решение на проблема чрез хапчета, диети и всякакви медицински процедури. През 2002 година демографът С. Джей Олшански от Университета в Илинойс смело се намесва в спора заедно с още 50 специалисти по дълголетие, твърдейки, че „днес няма промени в начина на живот, хирургическа намеса, витамини, антиоксиданти, хормони и генно инженерство, за които е доказано, че могат да повлияят на процеса на стареене”. Жестоката истина е, че стареенето има само педал на газта. Днес трябва да се опитаме да намерим и спирачките на това закономерно явление. Важното е да се научим как да въздържаме този педал, че да не ускоряваме стареенето. Екип от медици, демографи и журналисти тръгва по стъпките на първоизточниците. За да открие тайната на дълголетието, той посещава Сините региони – кътчетата на Земята, където хората се радват на добро здраве и доживяват до дълбока старост. Това са местата, където вероятността да прехвърлиш стоте години е много по-голяма, отколкото в която и да е друга точка на планетата. Какво представляват прочутите Сини региони, където е вероятно да доживеем до сто години? Това са не само географски райони, но и полезни уроци за това как да се грижим за телата си, да живеем с околната среда, да общуваме пълноценно, без да си тровим нервите, как да се храним и почиваме, какви лекове да използваме. Досега учените са обобщили резултатите от четири района – Остров Сардиния, област в Коста Рика, остров Окинава в Япония и Южна Калифорния, САЩ. Изследванията продължават и в други части на планетата. В момента изследователите търсят тайната на столетниците на остров Крит. За съжаление България, прочута със своите дълголетници, не е включена в проекта. Сардиния: мястото, където жените са силни, семейството е на първо място, а от скалистите планини струи здраве. През 1999 година медицинският статистик от Италия Джани Пес изнася изумителен доклад. Той съобщава, че през последните пет години е проследил историята на 1000 столетници от областта Барбаджа в Сардиния (планинска област с формата на бъбрек) и е изследвал 200 от тях. Както личи, населението там се радва на най-дълъг живот в Италия, а може би и в света. В село с население от 2500 човека той открил 7 столетници (за сравнение съотношението на столетниците спрямо общия брой на населението е 1: 5000). Пес решава да достигне до корените на това явление и да обясни феномена на широката публика. Жителите на областта Барбаджа винаги са живели затворени в планината, женели са се помежду си и са развили силна привързаност един към друг. Самоналожената откъснатост е създала нещо като генетичен инкубатор, който в годините е довел до благоприятстващо дълголетието явление. Особено важни за здравето на жителите на Сардиния са козето мляко и сирене – те в най-голяма степен предотвратяват недостига на желязо и калций в костите. Флавоноидите в червеното вино, което там е на почит, пречиствало тотално артериите и пазело от атеросклероза. Столетниците на Сардиния се хранели с нетлъста, предимно растителна храна – пълнозърнест хляб, бобови култури. Често използвано е мастиковото олио. Прочутото им сирене пекорино е изключително богато на Омега-3 мастни киселини. Месо се консумира предимно на празници, събота и неделя. Ходенето пеша и катеренето на скалите по цял ден също са сред изброените фактори на дълголетието. И не на последно място – тези хора се отнасят с уважение към възрастните, държат на семействата си и много се смеят. Всеки следобед те са на улицата, говорят и се забавляват, а това намалява стреса във висша степен. Тайните на Окинава – слънце, духовност и сладки картофи Японският остров Окинава е сред местата по света с най-много столетници, особено сред жените. В китайски доклади тези земя е описвана като рай на безсмъртието. Тук природата е била щедра към хората и мястото напомня на Хаваите – топъл умерен климат, палми и плажове със ситен пясък. По-възрастните жители на този регион винаги имат свое Ikigai - те имат ясна цел какво ще правят, като станат от сън. Поемат предимно растителна храна, наблягайки на леко запържените зеленчуци, сладки картофи и тофу – продукти с малко калории и висока хранителна стойност. Особено интересна е момордиката, която съдържа много антиоксиданти и понижава кръвната захар. Японците си падат по свинско, но го ядат рядко, само на празници и в малки количества. Особено важни за жителите на Окинава са продуктите от соя, които допринасят за екологията на червата. По отношение на общуването тези хора имат няколко неписани правила. Те задължително имат свой приятелски кръг, който определят като обществената си защита, и са се научили да бъдат доволни от живота. Движението и ходенето пеша се приемат за нещо естествено. Спят и се хранят на постелки на пода. И не на последно място – не се обграждат с ненужни вещи. Във всяка градина на Окинава ще откриете много билки – див пелин, куркума и джинджифил. Тяхното дъвчене предпазвало от болести. Коста Рика – тортили и боб, усърден труд и твърда вода Жителите на третия Син регион – областта Никоя Коста Рика, също имат своя формула за дълголетието. Столетниците на това райско място признават, че макар и на сто години, живеят с усещането, че трябва да са полезни. Живеят в силна общност помежду си, държат на семействата си и непрекъснато се движат и работят. Почти винаги имат гости, умеят да се изслушват и да се смеят. Благодарение на това, че са потомци на коренните жители от племето чоротега, те не са засегнати силно от стреса. Храната е една от тайните им. Жителите на Синия регион в Коста Рика вечерят късно и никога не преяждат. В менюто си залагат на разумното съчетание от плодове и зеленчуци, а любимата им храна са бобът и царевицата. Царевицата още от времето на индианците готвят с вар, от която извличат по-големи количества концентриран калций. Или просто я оставят на слънце. Портокалите са един от безспорните извори на младост на това кътче на земята. Благодарение на усърдната им консумация костариканците усвояват в организма си много витамин C, антиоксиданти, калий и фолиева киселина. Тяхното приемане предпазва от сърдечносъдови заболявания. Водата в областта Никоя също е уникална и се отличава с голямата си твърдост. Калцият в нея прави костите твърди и здрави. Оазис на дъголетието в Южна Калифорния Лома Линда е в орбитата на мегаполиса Лос Анжелис, но определено носи белезите на Син регион. На това място живеят много адвентисти, които имат специфична формула на живот. Именно тя е причина за големия брой дълголетници. Местните изповядват вяра, която изрично отхвърля пушенето, употребата на алкохол и храни, които Библията определя като нечисти, като например свинското месо. Всъщност вегетарианството е препоръчително, а в забранения списък попадат мазните храни и възбуждащите напитки като кафето. Според някои от по-консервативните адвентисти не е препоръчително да ходиш на кино и театър и да се включваш в проявите на поп културата. Адвентистите прекарват много време с други адвентисти. Заедно се чувстват добре, защото споделят еднакви ценности. Църквата насърчава членовете си да помагат на другите и така да се чувстват полезни дори и на пределна възраст. Храната отново е предпоставка за дълъг и пълноценен живот. Жителите на Лома Линда консумират много ядки и пият големи количества вода. Поддържат здравословен индекс на теглото (ИТТ) – теглото отговаря на техния ръст. Вечерят малко и рано – предимно зеленчуци и малко месо.

   

0 коментарa

Виж още