Няма конфликт на интереси при Ахмед Доган по отношение на „Цанков камък”, според ВАС

Няма конфликт на интереси при Ахмед Доган по отношение на „Цанков камък”, според ВАС

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли искането за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Доган, направено с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание, съобщиха от съда. Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Марина Михайлова. Съдът осъжда Народното събрание да заплати на Ахмед Доган разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Според съда, безспорен е фактът, че Ахмед Доган е лице, заемащо публична държавна длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗПРКИ и се явява задължено лице да декларира несъвместимост и частен интерес. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон, конфликт на интереси възниква в случаите, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По смисъла на закона, частен интерес е всяка облага от материален и нематериален характер, чието съдържание е дефинирано в ал. 3 на чл. 2. „При това е необходимо частният интерес и облагата да са налице, а не възможността за бъдещето им проявление” - пише в мотивите на съдебното решение. Според съдиите, доказателствата по делото сочат, че Амхед Доган е сключил четири договора за поръчка с „Институт по строителство и минно дело” АД, с предмет, свързан с хидрогеоложки проучвания на обектите „Проект Тунджа”, каскада „Доспат-Въча”, „Баташки водносилов път” и Хидроенергийна каскада „Горна арда”, за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева, представляваща равностойността на 1 милион евро. По делото се представени два броя декларации, подадени от Доган - по чл. 12, т. 1 от ЗПРКИ (без дата) и по чл. 12, т. 2, във връзка с чл. 14, с дата 22.04.2009 г., в която няма попълнени данни в т. 5, касаеща наличие на частен интерес към дейността на свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ. Представена е и втора декларация (без дата), в която също липсват данни за обстоятелствата по т. 5. Съдът констатира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗПРКИ предвижда административно-наказателна отговорност на лице, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, като предвидената глоба е в размер от 1000 до 3000 лева. Ответникът, в качеството си на народен представител, е подал декларация по чл. 12, а непопълването на обстоятелствата по т. 5 от нея може да доведе до търсене на наказателна отговорност по смисъла на чл. 313 от Наказателния кодекс. Тази отговорност е отделна и независима от административно-наказателната отговорност по реда на Глава девета от ЗПРКИ. Тричленният състав на ВАС не приема становището в доклада на комисията за наличие на конфликт на интереси по отношение на Ахмед Доган, предвид на факта, че договорите за поръчка са сключени преди влизане в сила на ЗПРКИ, като правопораждащият задължението факт е датата на сключването им. От друга страна, липсват доказателства Доган, в качеството му на народен представител, да е участвал в гласуване в Народното събрание на решение, в полза на юридическото лице „Институт по строителство и минно дело” АД. Според съда, следва да бъде установено наличие на частен интерес и съпътстваща го облага. Необходимо е също така частният интерес да е повлиял върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на народния представител. „Обстоятелството, че Доган е получил облага от частно търговско дружество във форма на възнаграждение за извършените поръчки, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице конфликт на интереси, а следва да има възможност частният интерес, породен от конкретната търговска дейност, да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Такива конкретни доказателства не са представени нито от комисията при извършената от нея проверка, нито в хода на съдебното производство” - пише в мотивите на решението. Поради това не могат да бъдат приложени предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ действия, а именно отнемане в полза на държавата на равностойността на получената от Доган материална облага. По отношение на направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, съставът на съда приема, че съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По делото е направено своевременно искане в съдебно заседание от пълномощника на комисията за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 48 000 лева и съдът счита, че с оглед характера на производството, което е административно и не е налице оценяем интерес, Народното събрание следва да бъде осъдено да заплати на Ахмед Доган разноски по делото в размер на 150 лева. В особеното мнение на съдията-докладчик по делото пише: „Не споделям становището на мнозинството от състава за липса на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Доган”. Според докладчика, доказателствата по делото сочат, че Ахмед Доган е сключил четири договора, за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева. Определение за договор за поръчка се съдържа в разпоредбата на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който това е договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него действия. Този вид договор е консенсуален и с продължително действие. По дефиниция, договорът за поръчка е безвъзмезден, освен ако не е уговорено възнаграждение. Един от най-важните елементи на договора за поръчка е личният елемент - „довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично”. Въведени са само две изключения от това правило - 1. когато довереникът е бил овластен от доверителя да предостави извършването на възложените му действия на друго лице и 2. когато това е било необходимо за запазване интересите на доверителя и от неизвършването му от друго лице, той би претърпял вреди. В конкретният случай при липса на специална компетентност от страна на Ахмед Доган в областта на възложените му задачи и фактът, че той е възложил изпълнението на договорите на трети лица, и предвид правната природа на договора за поръчка, посочена по-горе, а именно, че той е договор intuitu personae, следва да се направи извод, че възложените му действия са направени с оглед на личността му като народен представител, председател на политическа партия ДПС, която е мандатоносител на правителството към момента на сключването на договорите. И двете страни по договора - търговското дружество, възложило изпълнението на договорите и заплатило договореното в тях възнаграждение, и Ахмед Доган, още към момента на сключването им са знаели за невъзможността за лично изпълнение от довереника на възложените му задачи и с оглед на това предметът на договорите прикрива други отношения между страните. Според докладчика по делото, в случая става въпрос за прикрити договори, които не се позитивират пред обществеността, но страните желаят тяхното действие. Този вид договори са действителни, стига да отговарят на изискванията на закона. Следователно е налице реално получаване на облага по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПРКИ, представляваща стойността на полученото по договорите възнаграждение. В особеното мнение пише: „Няма спор, че четирите договори за поръчка са сключени на 07.01.2008 г. и от този момент е започнало тяхното действие и изпълнение. ЗПРКИ обаче изисква получаване на облага, която не е обвързана от изпълнението или сключването на договор или това е извършено по друг начин. В случая е налице хипотезата на получаване на доход в пари, което получаване съгласно платежните документи е извършено за сумата от 452 170,39 лева на 29.12.2008 г., а за останалата част в размер на 1 356 857, 06 лева - на 12.02.2009 г. Поради това, по отношение на облагата, получена преди 1.01.2009 г. ЗПРКИ няма обратно действие и получателят не е бил длъжен да я посочи в публичната си декларация. Нормативният акт, определящ правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности влиза в сила на 01.01.2009 г. и действа за в бъдеще. Обратна сила с нарочна норма не му е придадена, което означава, че законът не намира приложение спрямо фактите и отношенията, които той заварва. Следователно, възникналите преди 01.01.2009 година факти не попадат в хипотезата на чл. 2 от ЗПРКИ, но възникналите след тази дата факти, лицето, което има качеството на публична личност, е било длъжно да декларира, а именно получената сума от 1 356 857,06 лева на 12.02.1009 г., когато законът е изисквал лицата, заемащи публична длъжност да подадат декларация, в която да посочат данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност”.

   

0 коментарa

Виж още