Обмислят да предложат крепостта край гълъбовското село Главан за туристическа атракция

Обмислят да предложат крепостта край гълъбовското село Главан за туристическа атракция

На около 2 километра южно от село Главан (община Гълъбово), върху билото на един от северните ридове на Сакар планина все още могат да се видят следи от масивни стари ридове. Според местно предание на това място е съществувала голяма крепост, която е била важен отбранителен център през ранновизантийския период и средновековието. В научната литература тази местност е известна с името „Калето” или „Градището”. Редом с тези названия местното население я нарича с името „Балзена”. Оттук следва проследяването на известни исторически и археологически проучвания за средновековната Балзена. Първите археологически изследвания на Главанската крепост привлича вниманието на историците със загадката за името и историческата си съдба още от края на XIX век. От тогава са и първите по- подробни описания на крепостта, оставени от братя Шкорпил. Те дават и първия и план, като я определят, като римски или средновековен градеж. Според тях, яките укрепителни стени, подсилени от няколко кръгли кули са свидетелство за значимостта на крепостта, за административните и отбранителните и функции. Това им дава основание да предположат, че там се е намирала столицата на келтите Тиле (Тилис), чието име свързват с известния от описанието на Прокопий De aedeficiis кастел Тулеус. Важно е и сведението за няколко монети, намерени в крепостта, сред които една медна монета на Юстениан I (527 – 565). Укреплението в местността „Градището” от други учени - Васил Миков и Ив. Велков е отбелязано сред находищата на Южна България. Според тях там е имало голяма тракийска крепост, използвана и в по- късно време – VII-XII в. Самото име Балзена, става известно от т.нар. Сюлеймански надпис (колона намерена до днешното село Сечище, Шуменско) , в който са отразени условията на 30- годишния мирен договор между България и Византия. Според повечето изследвачи, времето на сключването му може да се отнесе към края на 814 или началото на 815 г., при управлението на Омуртаг. В първата глава на мирния договор се установява новата граница между двете страни в района на Странджа и Сакар. Сред граничните крепости се споменават имената на средновековни крепости – Дебелет, Перамокастел, Балзена, Агатоники, Констанция, Макри ливада. Но имената на крепостите Балзена и Агатоники не се срещат в по- ранни писмени източници, затова се предполага, че са изградени вероятно след трайното настаняване на славяните на Балканския полуостров и образуването на българската държава. През 1992 година е проведено по- основно проучване на крепостта. Установено е, че тя се е била около 65 000 кв.м. и се е издигала на билото на силно издължен хълм с надморска височина 535 м, от който се открива широк изглед на юг и изток. Местоположението е било много стратегическо, тъй като укреплението е било достъпно само по тесен път, пресичащ платото на дължина. Остава да се надяваме на бъдещи проучвания, на този все още слабо изследван район, казват местните хора, така вероятно ще се даде възможност за по- конкретни предположения относно действителното местоположение на средновековната Балзена. До момента съществува един, единствен писмен извор (т.нар. Сюлеймански надпис), в който се среща името Балзена и следвайки изброените крепости в направление от изток на запад, довежда до мисълта, че Балзена трябва да се търси в посока на изток от Агатоники, за която почти сигурно е доказано, че се е намирала край днешното село Оряхово, Харманлийско.

   

0 коментарa

Виж още