От днес до 17 март в Археологическия музей във Варна може да се види копие на съкровището от с.Борово

От днес до 17 март в Археологическия музей във Варна може да се види копие на съкровището от с.Борово

Сребърното тракийско съкровище от с.Борово, Русенско е намерено през 1974 година от Трайчо Великов Стоев случайно, в местността „Сиври Тепе“ в землището на село Волово, съобщиха от пресцентъра на музея в града.За съжаление машините, които изваждат предметите на повърхността ги повреждат и едва след намесата на реставраторите съкровището е възстановено и разкрива първоначалния си блясък. Археологическите проучвания на място не откриват надгробна могила и до днес остават загадка обстоятелствата наложили неговото заравяне в земята. Съкровището представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата, състои се от пет съда – три ритона с протоме на бик, кон и сфинкс, каничка и купа. Върху тях са открити надписи свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен адетели в град Беос, където вероятно e имало светилище. Иконографията на съкровището е изцяло подчинена на античната религия и митология – в него изобилстват божества, митични същества и животни. Ритоните пречиствали ритуалната смес от вино и вода, правили я свещена. Изображенията на ритоните също са свещени – компилация от невидимия и видим свят. Сфинксът е може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата – главата е на жена, тялото на лъв с крила. Вторият ритон е с протоме на кон – свещеното животно на траките, а третият – на бик, символоизиращ силата. Образът на бика в тракийската митология се поставял редом с този на Великата богиня, той символизирал мъжкото начало в природата и се свързвал с оплодителната енергия на слънцето. Най-интересният съд е каничката, нейната дръжка не е била открита, но подобно на ритоните и тя най-вероятно е използвана като смесителен съд. Траките размесвали виното с вода за ритуални цели. Фигуралната украса не само я прави неповторим артефакт, но носи много информация за ритуалните действия, свързани с празниците на Дионисий. До отвора на дъното са разположени три водоплаващи птици, според Китов – лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е медиатор между световете на живи и мъртви. Следват два фриза – първият показва сцени от култа към Дионисий, в пира вземе участие митологичния герой Херакъл; във втория са разположени сподвижниците на бога – вакхани и сатири. Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.) както се вижда и от надписите с неговото име върху два от съдовете. То е дело на тракийски майстори, вероятно работили в Северна България. Елинистичното влияние се подразбира, цялото тракийско изкуство е повлияно от културата на Древна Гърция. И тук оттласкването на Боровското съкровище от гръцката традиции и акцентирането върху особеностите на тракийското световъзприемане, самостоятелността в изображенията на герои и сцени, както и перфектността на тракийската ювелирна техника, го правят много значимо за националната културна съкровищница.

   

0 коментарa

Виж още