Паметна плоча на русенските герои от Балканската война ще поставят във Военния клуб

Паметна плоча на русенските герои от Балканската война ще поставят във Военния клуб

Днес в Зала 1 на областна администрация – Русе се проведе редовно заседание на Постоянно действащата междуведомствена областна комисия „Военни паметници”. По време на заседанието бяха разгледани две предложения от „Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва“ – гр. София и Регионален исторически музей – гр. Русе. Във връзка с тях Комисията взе решение, Община Русе съгласно Закона за устройство на територията и актовете за прилагането му, да изготви проектна документация за изработване и поставяне на паметна плоча на сградата на Военен клуб Русе на петима военни герои, в съответствие с предложението от Регионален исторически музей – Русе. По случай честването на 100 годишнината от Балканската война ще бъде поставен паметен знак с имената на Васил Кутинчев, Иван Петров, Димитър Добрев, Георги Купов и Евстати Винаров. СПИСЪК НА РУСЕНСКИТЕ ГЕРОИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА КУТИНЧЕВ, ВАСИЛ ИВАНОВ (25. 02. 1859, Русе - 30. 03. 1941, София) - военен деец, генерал-лейтенант (1912). Завършва военно училище в София (1879). По време на Сръбско-българската война (1885) е фактическият командир на русенския 5-ти Дунавски пехотен полк, който участва в отбраната на Сливница и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на 1-ва армейска област. На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант и Кутинчев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. През Балканската война (1912-1913) командва І Българска армия, която заедно с ІІІ армия разбива турската Източна армия, а през Междусъюзническата война (1913) последователно командва І и ІІ армии. По време на Първата световна война (1915-1918) заема висши щабни длъжности. ПЕТРОВ, ИВАН ПЕТРОВ (19. 06.1863, Котел – 17. 10. 1912, Бунар Хисар, Турция) - военен деец, полковник, един от героите на Балканската война (1912-1913). Завършва Военното училище в София. Военната си кариера започва като командир на 7-ми пехотен Преславски полк в Шумен. После е преместен на служба в Русе. Тук създава семейство и построява къща, която е запазена и до днес на бул. „Придунавски ” № 14 и ъгъла на ул. „Баба Тонка”. Балканската война го заварва като командир на 5-ти пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в сраженията на българската войска при Бунархисар и Люлебургас и фронтът приближава до Цариград. В настъпателната операция от 16 до 20 октомври 1912 г. командирът на полка полковник Иван Петров повежда своите войници, но е прострелян и умира. Погребан е в двора на българската църква в Бунар Хисар, заедно с адютанта си кап. Карамаждраков. Военният клуб в Русе носи неговото име. ДОБРЕВ, ДИМИТЪР ДОБРЕВ (12. 02. 1868, Русе – 11. 04. 1944, Велико Търново) – изтъкнат морски офицер, капитан І ранг, герой от Балканската война 1912-1913 г., общественик. Учи в Русе и в София и в морски училища в Пула (Австро-Унгария) (1896-1897) и Кронщад, Русия (1903-1904). Участник в Сръбско-българската война (1885) и в морското сражение при Цушима през Руско-японската война (1904-1905). Служи на различни длъжности в Дунавската флотилия (1889-1899) и във Военно-морския флот във Варна (1899-1911). Народен представител в Петото велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911). По време на Балканската война отряд миноносци под негово ръководство атакува и поврежда тежко турския крайцер „Хамидие” на 7/ 8. 11. 1912 г. („Дръзки”, командир Г. Купов), което е най-голямата победа в българската морска история. След войните е адвокат във Велико Търново. Автор на трудове за действията на флота, на мемоари. Активен пропагандатор на морската идея, почетен председател на съюза „Морски техник”, подпредседател на Варненското археологическо дружество. Къщата, където е роден Д. Добрев, е била на ул. „Рила”. КУПОВ, ГЕОРГИ ПЕТРОВ (30. 10. 1884, Варна – 21. 01. 1959, София) – морски офицер, капитан І ранг (1959, посмъртно), герой от Балканската война (1912-1913), стопански деец, публицист. Завършва Морския кадетски корпус в Санкт Петербург и специализира минно дело в Кронщад, Русия (1898-1905). Преподавател в Морското училище (1906-1907 и 1911-1912). Служи в минната част на Дунавската флотилия (1909-1910). Под негово командване торпедоносецът „Дръзки” на 8 ноември 1912 г. успешно атакува и потопява турския брониран крайцер „Хамидие”, което се счита за най-значителната българска морска победа. Началник-щаб на флота (1918-1919). Командир на Дунавската флотилия (1920), след което напуска флота. Един от първите директори на „Българско речно плаване” в Русе (1941-1944). Член на „Българския народен морски сговор” и активен сътрудник на сп. „Морски сговор”. ВИНАРОВ, ЕВСТАТИ ГЕОРГИЕВ (17. 09. 1874, Русе – 6. 05. 1915, Русе) – морски офицер, капитан-лейтенант, общественик. Учи в Русе, завършва Военно училище в София (1891-1894) и специализира минно дело в Кронщад, Русия (1902-1903). Служи на различни длъжности в Дунавската флотилия и във Военно-морския флот във Варна. Началник на Дунавската флотилия (1910-1913). Изобретател на първата българска електро-ударна морска мина (1905). По време на Балканската война (1912-1913) организира с пригодена лодка атака на турския броненосец „Тургут рейс” в Мраморно море, която не се осъществява поради сключеното примирие. Пропагандатор на морската идея.

   

0 коментарa

Виж още