Попфолкът спасява партиите от глоби

Попфолкът спасява партиите от глоби

Древните провинциалисти бяха мъдри хора. Познаваха живота и откъм тънката, и от философската му страна. Кой друг освен тях може да роди гениалната фраза: В София само афишите да четеш, вземаш висше образование. Това софиянец не може да го измисли. Той живее, потопен в друго битие, в което няма никакво време за четене. Дори и на афиши. За разлика от него провинциалистът, стъпи ли на жълтите павета, става изключително любопитен. Нищо не пропуска погледът му. Спре се на някоя позната физиономия и разсъждава: Само допреди седмица зад нея е стоял някой бъдещ кмет или дори вицепрезидент, а днес... нищо. Поразкъсан афиш, на който (о-о-о какво кощунство) анонимен политически невеж вандал е изографисал мустаци на холивудски бръснар или очила с криви рамки. Исак Гозес Днес е неделя. Хубав слънчев ден, в който София и милата ни родина трябваше да се разделят с всички предизборни плакати. На практика трябва да се изчегъртат (каква варварщина!) от стени, огради, кошове за боклук стотици лица, девизи, идеи, обещания и номера на бюлетини. Да се унищожат сякаш не ги е било. Като че ли в тях не са били вложени труд, надежди, безсънни нощи на пиари и не са плащани пари. Стратезите твърдят, че предизборните плакати са като автоматите "Калашников" и катюшите във Втората световна война. Вярно, те не са телевизията, истинската тежка артилерия, Дебелата Берта на пропагандата, но като леко и точно оръжие силно влияят на края на всяка битка. Освен това са по-евтини. Все пак гаубиците не са по джоба на всеки. Много афиш се налепи покрай тези избори и много пара се профука за тях. Нашари се държавата. А сега - дайте да махаме. Общинарите превърнаха чистенето им в партийно дело. Партиите да чистят, сякаш си нямат друга работа. Ами те, господа, трябва да са сред народа, да проповядват правото слово, а не да клечат край оградите с шпатула в ръка. В такъв момент на помощ идват фолкаджиите. Те безкористно затрупаха вдъхновените партийци със своите. Но звездите от попфолклора не са слънце да огреят навсякъде. Освен това те избират по-важните места. А кой ще почисти останалите позабутани тлаки и седенки. Общинарите са строги и най-вече справедливи. Тях никой не може да ги купи. До 5000 лева ще плати всяка партия, която не е изчистила афишите си. Разбира се, за някои формации тази сума е, като да купят по пакетче семки на активистите си. След като си дал стотици хиляди да те има по улиците, ще дадеш още 5000, за да постоиш още малко. Белият лист търпи всичко. Какво ли не видяхме през последните месеци върху него. Като че ли повечето кандидати на славата се опитваха да изглеждат точно такива, каквито не са: Волен Сидеров - усмихнат, сякаш е стигнал до балотаж, Йордан Лечков с костюм и вратовръзка като младоженец, чаровникът Стефан Данаилов, курдисан като за паспорт. Чакахме по спешност и Софиянски да оправи работата, но докато пристигне, друг взе кметските дела. Вървим по улиците и си разсъждаваме за решаващата роля на афишите върху резултатите от изборния процес. Питаме се: дали ако миловидният портрет на двойката Росен Плевнелиев-Маргарита Попова отсъстваше, те пак нямаше да спечелят къщичката на "Дондуков" 2?. Или защо СДС тандемът Румен Христов-Емануил Йорданов, които първи се появиха по билбордовете и чиито ликове направо бяха заляли София, отстъпи далеч от дори по скромната (откъм плакати) двойка, предвождана от Светльо Витков. Ако продължим да разсъждаваме, ще излезе, че плакатите са били излишни. Затова ще спрем да мислим в тази посока не защото не сме прави, а от страх, че ще ни обвинят в ерес, провокация и непознаване на живота. Та нали, ще кажат опонентите ни, точно през тези няколко месеца кръвта закипя, стигнахме до война - на афишите. Как драматично звучи хронологията на събитията. Колко страст, саможертва и шамари бяха раздадени в името на българския политически плакат. Пенсионер бе арестуван само защото къса ценната хартия. Срещу плаката на Христо Киров от Котел бе организиран атентат, като изпочупиха стъклата на заведението, където той бе разлепен. В село Трудовец, Благоевградско, жена бе блъсната с колело, защото отлепила плаката на близък на колоездача. Разбира се, има и примери на истинско плакатно благородство. Баба от Калугерово облепила къщата си с портретите на всички кандидати. Да няма кавга. А в Разград афиш (дали са го махнали!) бил залепен чак на камбанарията. На цели пет метра височина. И в крайна сметка въпросът имало ли е смисъл от всичко това днес, когато в шепата ни дрънкат само жълти стотинки, остава. Практиката показва, че и месеци, и години ще останат тук и там портретите на хора, преминали като метеори през политиката и забравени още в същия миг. Независимо от глобата и старанието на хулиганите и побойниците, на които в крайна сметка ще бъде възложено цялостното почистване. Там близо край село Лещен на стената на стара селскостопанска постройка още стои лозунгът: Да живее международното положение. Някои казват, че е изрисуван заради филм. Други, че той въобще си е там, след като някой го е написал, а толкова години никой не се е сетил да го изтрие. Та да не би след време поколенията да се чудят: Абе кои са лицата върху тези стари разпокъсани афиши? И няма да има кой да им каже.

   

0 коментарa

Виж още