По пътя на издирваните кости на избитите старозагорци от ордите на Сюлейман паша

По пътя на издирваните кости на избитите старозагорци от ордите на Сюлейман паша

"Старозагорски новини" откри тленните останки на първия български писател-фантаст Георги Илиев Къде са тленните останки на хилядите избити жители на Старозагорски регион от ордите на Сюлейман паша през юли 1877 г.? Този въпрос виси в историческото и общественото пространство на Стара Загора от много десетилетия. Поводът за продължаващото втори месец журналистическо разследване бяха архивните фотографии на Неделчо Чобанов, предоставени на медията ни. От тях и диапозитивите стана ясно, че битуващата версия за официалното препогребване на костите от Параклиса-костница "19 юлий 1877 г." в Мемориала "Бранителите на Стара Загора" 100 години по-късно е несъстоятелна, тъй като саркофагът е много малък и не може да побере костите на 2000-те жертви. Въпросът за местонахождението на останалите кости остана открит. В продължение на няколко броя вестник "Старозагорски новини" публикува различни версии. Една от тях ни заведе в Гробищния парк в парцел 4-Б. Там, успоредно на мемориала на активните борци против капитализма и фашизма, от 1977 г. лежат 3 панели. Със съдействието на Община Стара Загора, Регионалния исторически музей, фирмите "Обредни дейности" и "Ес Би Ес" с 5-тонен кран бяха повдигнати две от трите стоманобетонни плочи. Под първата се оказа пръст, а под втората - монолитна гробница, иззидана от бетон, с размери приблизително 2.20/1.30/1.40 м. В нея бяха открити остатъци от скелет, две бедрени и тазобедрени стави, гръбначни прешлени и др. Там се откри и найлонов чувал с кости, пломбиран в горната си част и обозначен с алуминиева пластина, върху която беше изографисано името "Георги Илиев". Според археолога Димитър Янков, който присъства на процедурата, чувалът е от препогребение, най-вероятно от Хиджийорговите гробища. Имаше и други, почти криминални, версии като отговор на въпроса кому е било нужно да се лее бетон за под и стени на гробница, в която има остатъци от един или два скелета. И още повече кому е било нужно да се покриват с тежки бетонни панели. Кой е направил препогребението? Защо е трябвало да поръча гравирана плочка на името "Георги Илиев"? Кой е Георги Илиев? Коста Кунев, дългогодишен шеф на "Обредни дейности", и Недка Вълева, дългогодишен управител на "Гробищен парк", са категорични, че в това състояние са заварили преди повече от 20 години мистериозния парцел с трите панели. Дори върху тях са организирали и провеждали общоградските панихиди по време на Голяма Задушница. В техните документи и регистри няма записано никакво погребение и препогребение. Журналистическата интуиция ни поведе към първия български писател-фантаст Георги Илиев. След срещи с много и различни възрастни старозагорци се оказа, че сме на прав път. За Георги Илиев си спомниха учителите Тодор Шунанов и Георги Байданов, проф. Петър Жеков, литературният историк Иван Матев, арх. Живка Кирчева и др. Дългогодишният журналист и деец на културата Георги Матев, който в сборника си "В града на поетите. Преживелици и срещи" - I част (2004 г.), има очерк за Георги Илиев, разказа следното: "През последните години от живота си бай Георги се поболя. Той нямаше наследници, а съпругата му почина преди него. Имаше единствен племенник, който живееше в София. За него се грижеха дейци на културата, сред които, докато можеше, и артистката Мара Шопова. Една година беше тежко болен. Въпреки това му готвихме юбилейно честване. Не му стигнаха само 7 дни да навърши 80 години. Почина през лятото на 1961 г. Погребахме го в градските Хаджийоргови гробища. Предложихме на Градския общински народен съвет да се именува улица на негово име, но така и не се случи. Няколко години след построяване на завод "Берое" трябваше да се освободи гробищният парк. През 1976/1977 г. масово хората препогребваха тленните останки на своите покойници. Най-близък на семейството на Георги Илиев беше д-р Георги Груев. Най-вероятно той е извършил препогребението в новите гробища. Говореше се да се направи "Пантеон на славата", в който да се съберат тленните останки на всички видни старозагорци - сред които Атанас Илиев, Георги Илиев и пр. Вероятно препогребението на Георги Илиев е станало с такава цел, но замисълът не е осъществен докрай." Оказа се, че д-р Георги Груев се е преместил да живее в Мъглиж, където е починал. Брат му, инж. Груйчо Груев, потвърди напълно разказа на Георги Матев. Той допуска, но няма информация дали брат му е изпълнил препогребението. "Пионер на българската научна фантастика" - така литературният критик проф. Иван Сарандев нарича писателя Георги Илиев. През 1930 година старозагорската печатница "Светлина" издава неговия първи роман "О'Корс", а три години по-късно - втория "Теут се бунтува". Започнал като поет, Георги Илиев се превръща в основоположник на фантастичния жанр у нас. Роден на 25 юни 1881 г. в с. Тарфа, Чаталджанско, Георги Илиев учи две години в Духовната семинария в Цариград, където баща му е търговец. Изключен от там, известно време е учител. През 1904-05 година за бунтовна дейност е заточен в Мала Азия. Успява да избяга от там в България. Установява се в Стара Загора и учи в гимназия "Иван Вазов". През 1914 г. завършва строително инженерство в Мюнхен, Германия. Дълги години работи в Областното инженерство в Стара Загора. Литературния си талант проявява още в гимназията, където участва в издаването на училищен вестник. Свои първи творби публикува в сп. "Смях" и "Българан", а по-късно и в сп. "Остен", сп. "Хризантеми" и в. "Литературни новини". Редактор на сп. "Гребец" от 1934 до 1941 г., издавано в Стара Загора. Издава първата си стихосбирка "Тъжни напеви" през 1906 г. По-късно и стихосбирката "Горести" (1921 г.), подписана с псевдоним Георги Смирнов. Първия роман - фантастика "О'Корс", издава през 1930 г. в печатница "Светлина" - Стара Загора. Следват "Теут се бунтува" (1933), "Повест за Нанти" (1937), "Три капки кръв" (1940), "От вятър отвяни" (1946). Романът му "Теут се бунтува" получава през 1934 г. наградата на Министерството на просвещението. Умира в Стара Загора на 18 юни 1961 г., малко преди да навърши 80 години. За да се отдаде нужната почит към живота, делото и творчеството на Георги Илиев, предлагаме на Общински съвет - Стара Загора, да вземе решение да се постави паметник на гробното място на писателя, като му се отдадат необходимите почести.

   

0 коментарa

Виж още