Правителството, с което България влезе в ЕС,не успя да продължи реформите ...

Правителството, с което България влезе в ЕС,не успя да продължи реформите ...

Елмар Брок, член на Комисията по външни работи в Европейския парламент: Група български журналисти от Стара Загора, Бургас, Сливен, Ямбол и Нова Загора посетиха Европейския парламент в Страсбург точно когато евродепутатите трябваше да гласуват предложението за изготвяне на доклад от Европейската комисия (ЕК) за усвояването и контрола на всички европейски средства, които България е получила за периода преди присъединяването до 15 юли 2009 г. В проектопредложението се съдържаше и скандалният текст, че БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ СА БИЛИ НЕПОДГОТВЕНИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС, А С ПРИЕМАНЕТО ИМ СА БИЛИ ПРЕНЕБРЕГНАТИ КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН. Или казано по-кратко - приемането на двете държави в Евросъюза е било грешка. Впоследствие този текст беше посмекчен, но остана неприятното усещане за авторитета, който правителството на България е "извоювало" през последните две години. В този контекст беше и разговорът на българските медии с германския евродепутат Елмар Брок от Европейската народна партия. - Г-н Брок, според Вас грешка ли беше приемането на България в Европейския съюз и 2 години много или малко са за едно правителство да влезе в крак с европейските изисквания? - Ние от Европейската народна партия (ЕНП) смятаме, че не трябва да се поставя изобщо под въпрос членството на България и Румъния в ЕС и нашата критика не е отправена към това, че двете държави са били приети в ЕС през 2007 г. Но аз имам впечатлението, че правителството, с което България влезе в ЕС, не успя да продължи реформите, да направи нужното България да достигне едно добро ниво на развитие. И едва когато ние упражнихме сериозен натиск от Брюксел, едва тогава правителството се реши да направи нещо и един пример за това е назначаването на Милена Плугчиева за зам.-премиер и отговорник по европейските въпроси. Ние и досега не знаем дали това е начало на една политика на реформи, или това е просто едно алиби, начин да се покаже, че правителството ще се опита да направи нещо, но в същия момент да не върши нищо. Ние сме наясно, че всяка една държава, която влезе в ЕС, не може веднага да въведе нужните реформи на момента, затова сме предвидили преходни периоди и предпазни клаузи. Затова сме и на мнение, че процесът на реформи, който е стартирал още в началото на преговорите за членство на една държава в ЕС, трябва да бъде продължен и след приемането й в ЕС със същото упорство и твърдост. Също така знаем от писмата и имейлите, които получавам от българските граждани, че те очакват от нас, от ЕС да следи и наблюдава провеждането и въвеждането на правилните реформи, за да може България да достигне нивото на останалите държави в ЕС. Искам да подчертая два аргумента: Първият е, че фирмите, които искат да инвестират в нова държава членка на ЕС, трябва да имат вярата и да са убедени, че съдебната система и администрацията са на нужното ниво, за да гарантират сигурност на техните инвестиции и да развият успешно бизнеса си, както и това да помагат за икономическото развитие на държавата. Другият аргумент е, че има ясни и твърди правила, с които трябва да се съобразява всяка една държава за използването на европейските финансови средства. И когато това не се осъществява, аз винаги срещам големи трудности да обясня на моите избиратели от моя район, където съм избран, защо техните пари от данъците отиват в тази държава. - Наскоро членове на българското правителство се изказаха, че ЕС е прекалено строг към България. Така ли е? - Аз си спомням моите ученически години, където имах много строги учители и сега съм им благодарен, защото успях да се образовам по-добре. Убеден съм, че когато ЕС налага строги правила, това е за доброто на държавата членка. Искам да повторя пак, че всичко това трябва да го обясня на моите избиратели. Моята страна Германия плаща всяка година 30 милиарда евро в касата на ЕС, което е 20% от годишния бюджет на съюза. Затова ние сме принудени да обясним на нашите граждани как се използват тези пари, дали се използват по правилния начин. - Какво ще се случи след приемане на решението за изготвяне на доклад от ЕК за изразходване на европейските средства в България? Това ще доведе ли до нови финансови санкции? - ЕС следи строго как се използват средствата на европейските данъкоплатци и ние в Европейския парламент смятаме, че трябва да се засили контролът. Този доклад би бил в полза на България и Румъния. С тези проверки ще се окаже помощ на двете държави, за да могат да се адаптират по-бързо към условията в ЕС и да стигнат едно много добро ниво на развитие. От нашия опит знаем, че няма перфектно решение на този въпрос дори и за по-старите членки на ЕС, но ние се опитваме да намерим едно добро решение. В страните от ЕС трябва да има сравнително еднакви стандарти, що се отнася до корупцията и организираната престъпност. Това е много важно за икономическото развитие на България и Румъния. Този доклад няма да окаже директно влияние върху страната ви. Той е адресиран към ЕК, тя е инстанцията, която трябва да направи следващите стъпки. Но ние се надяваме, че тази година в София ще имаме един по-добър партньор за разговори между ЕК и България - ЕДНО ДРУГО ПРАВИТЕЛСТВО. - Възможно ли е ЕНП да окаже някаква помощ за обединяването на българската десница, за да работи Европейският парламент с едно ново правителство след изборите? - Разбира се, ние от ЕНП бихме оказали подкрепа, бихме дали съвети, бихме почерпили от нашия опит, за да може да се осъществи едно такова обединение. Но в същото време сме наясно, че всяка една от партиите е индивидуална сама за себе си, така че това обединение трябва да се получи от долу нагоре. Ние от ЕНП не можем да наложим едно такова обединение. От опит знаем, че когато братски партии се карат помежду си, е много по-трудно да се стигне до обединение, защото те се карат за същите избиратели, които симпатизират на дясното политическо пространство. От там възникват трудностите за обединение. - Управляващото мнозинство в България прие 8% бариера за коалициите и постави под въпрос участието на доста опозиционни партии в бъдещото управление на страната. Какъв е Вашият коментар? - Не мога да разбера каква е тази разлика в бариерите - една за коалиции, друга за партии. В моята държава всички имаме една и съща бариера за влизане в парламента, независимо от това кой как участва. Същевременно обаче ще кажа, че трябва да има някаква висока бариера, за да може в парламента все пак да се консолидират някакви политически сили, а не да влизат N на брой политически сили. При нас бариерата е висока и по този начин даваме шанс на регионални партии да работят по-активно в местната власт.

   

0 коментарa

Виж още