Православната църква отбелязва Сирни Заговезни

Православната църква отбелязва Сирни Заговезни

Източно–православните християни празнуват днес Сирни Заговезни. Празникът се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. Според официалния църковен канон периодът на Великденския пост продължава седем седмици. Първата седмица от постите българите наричат „сирница”, „сирни поклади” или „прошка”, защото православната религия разрешава консумацията на масло, сирене и яйца. От месо се заговява предишната седмица, известна като Месни Заговезни, „месници” или „кокоши заговелки”. Сирната неделя е наситена с богата обредност. Още преди обед младоженците тръгват на гости у кумовете и своите възрастни родственици - родители, братя и сестри, побратими. Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. „Прощавай!” - казват младите, когато се наведат да целунат ръката. „Господ да прощава, простен да си!” - благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва. Най-малките членове на фамилията с нетърпение очакват да дойде време за традиционното „хамкане” или „ламкане”. Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Баба им завързва парче халва, късче сирене или варено яйце на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. След това разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба. Всяко от децата се стреми да захапе люлеещото се лакомство направо с уста, което превръща обреда в шумна и забавна игра. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек. След вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, като по този начин известяват началото на Великите пости. Съществен момент в сирнишката обредност представляват паленето и прескачането на големи огньове, в които основни изпълнители са ергените и по-големите момчета. През цялата "сирна седмица" те събират клони и царевична шума, които носят на високите места извън селището. Подреждат клоните и шумата около висок кол, на върха на който забучват глава на петел, заклан през Mесните Заговезни. Младежите се съревновават по махали да съберат най-много клони и да направят най-високите купни. Вечерта на Сирната неделя те запалват огньовете, които в различните български земи се наричат „оратници”, „олелии”, „сирници”, „курковници”, „ойдалелий” или „урбалки”. В Странджа момците носят на прът запалени със слама големи плетени кошове, поради което обичаят е известен като „Пали кош”. Предварително те са изготвили саморъчно и специални стрели от лесково и дряново дърво. Стрелите се наричат „чавги”, „чилки”, „перници” или „сусамници”. Изстрелват се с помощта на разцепено на две лесково дърво – „машалган”. Стреличките се запалват и се насочват от ергените към дома на обичаната мома. До сутринта ергените и момчетата прескачат огъня и играят около него. Това се прави, за да няма бълхи в къщата; да не вали град през лятото; да е плодовита годината. Вечерта, докато огньовете горят на височините и осветяват с пламъка си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високо конопът и другите посеви. По време на Великите пости хора не се играят чак до Великден. На трапезата трябва да се сложат гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и бяла халва.

   

0 коментарa

Виж още